Сдружение „Сборяново” подготвя поредния си събор на Илинден

Сдружение „Сборяново” се появи преди 4-5 години, но дейността му в неформален план е от близо 10 години в местността, където е открито „последното голямо злато”. Там за пръв път се проведе митинг на ДПС и Ахмед Доган изнася голяма реч. Името на мястото е от 50-те години, а то се разпростира върху територия от близо 7 000 дка. В района се намира т.нар. Демир баба теке, свързано с легендата на Железния баща. Има данни обаче, че е било светилище още преди 3 000 години и в продължение на векове след това. През него са минали много езически народи. Липсват само 300 години от българското участие.

Стойко Николов

„Става дума за времето до половината на XVI в. Нашите историци особено от музея в Разград са активни в такава дейност, което смятаме за ненормално, затова решихме да се заровим в тази тема”, каза от името на „Сборяново” председателят на сдружението Стойко Николов,  бизнесмен от силистренското село Паисиево.

Той продължава разказа си: „Съборът на ДПС ни провокира да се занимаваме със случая „Сборяново”. Събрахме се няколко съмишленици и обявихме, че на първия събор колкото попа дойдат, толкова курбани ше направим за хората. Взеха, че дойдоха пет попа – отец Добри от Силистра, свещеници от Дулово, Разград, Завет и Исперих. Поразпяхме се и сложихме началото на събора. На това сакрално място, дотогава минаващо за мюсюлманско, на всички им беше приятно.

Същия ден се случи нещо интересно. Дойдоха два автобуса с хора лекари от Варна. Шефът им професор дойде да ни предупреди да не се събираме тук, защото мястото било за мюсюлмани. На другия ден дойдоха трима души с документи, вкл. и известният краевед Йордан Стефанов, който не беше много приет в средите си, но най-дълго се бе занимавал със Сборяново. Той казал на Стойко Николов, че ще бъде човекът, продължител на делото му. Година по-късно става факт СНЦ „Сборяново”, за да прави събор всяка година на Илинден.

Русенският митрополит Неофит е неизменен участник в събора почти във всичките му издания. В тях се включват представители на общностите от Силистренския, Добричкия, Разградския и други краища на Североизтока.

Какво представлява съборът?  Целта му е да показва фолклора със заявката, че тук не е място за правене на политика. На голяма новоизградена сцена се явяват различни етнически групи. Изграден е параклис, с владика, попове, камбана, икона и с предварителни правила за спазване. Съборът расте и би трябвало да има до към 10 000 души. Интересът става все по-голям към него, защото в България подобен събор няма. В повечето случаи ги провеждат под егидата на властта. Смесва се всичко – политика, „адети” и прочие. На сцената при нас не се е качвал нито един политик. Речи са държали историци, учени, краеведи. Повтаряме тези, които знаят най-много. Не позволяваме на политиците да приказват пред хората на събора, защото у нас има криво разбиране на политиката. Съборът има и своите противници, тъй като ни пускат приказки: това е събор на БСП, на ГЕРПБ или на ДПС, което отблъсква някои от желаещите да станат част от настроението на сбора в сакралната местност.”