Град Силистра никога не е бил "Мека" на протестите и на митингите. Ако и първият от тях на Клуба за гласност и преустройство да е от един обикновен ден на слънчевия ноември на 1989 г. Тогава една импровизация по радиоточките, превърнала се в покана към гражданството за среща точно в 10 ч. пред ДСК, стана повод народът да се втурне към Младежкия дом и да изчака озвучаването, за да чуе една дълга декларация, получена по факса от все още непознатия тогава социалдемократ Петър Дертлиев. Тихо, мирно, но по симпатичен начин управляващи и зараждаща се опозиция тогава се упражняваха в бъдещи недемократични начини на общуване. И ченгетата - особено тайните, без да броим доносниците, кротко наблюдаваха отстрани без явни опити за провокации.
Не така се случи митингът на 5 януари 1990 г. Тогава в студения зимен ден напрежението бе на макс, защото темата на митинга бе гореща: връщането на имената на българските турци. Национализъм в действие, но отново без излишък на спотаена енергия.
Някак късно се събуди опозиционното чувство в крайдунавския град и в изпълнения с безброй улични изяви януарски ден на софиянци през 1997 г. Добруджанци едва в края на месеца се събраха на неголяма митингуваща тумба, за да измаршируват няколко тигела между пл. "Свобода" и сградата на КНСБ. Може би защото в онова време Силистра бе единственият град, в който имаше частични избори за кмет, а за бъдещите управляващи от ОДС бе знаково да превземат тази крепост "преди всички други", 3 месеца по-късно на парламентарните избори.
До следващия протест...
Няма коментари:
Публикуване на коментар