четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Назаем от "Всеки ден": Димитър Гронев: Ако бунтарите знаеха какво правят, щяха да се хванат за главата


Протестите срещу високите цени на тока ескалираха до бунт срещу политическата система. Докъде ще доведе всичко това и дали знаят с какво са се захванали бунтарите. „Всеки ден" потърси за отговор политическия психолог Димитър Гронев. Той е известен още като „червения шаман" заради анализите си в БСП по време на най-дълбоката криза за партията през 1997 г. Гронев е бил и член на вече бившия Висш съвет на БСП.
Г-н Гронев, протестите не стихват, въпреки че правителството си отива. Докъде ще стигне всичко това и какво още да чакаме?
Няма нищо ново под слънцето. Това, което става у нас, е рецидив на вече случили се събития и у нас, но най-вече по света, в други времена. Схемата и приликите в нея са изключителни. Ако вземем студентските протести във Франция през 1968 г., съчетани със стачка на работниците от заводите „Рено", ще видим колко много си приличат с тези у нас напоследък. Дързостта на анархистичните и крайно леви идеи. Какво казва тогава немският философ Херберт Маркузе - има едно много гнило общество, как да го променим? По два начина - чрез партиите вътре в системата или отвън. Маркузе казва с право, че обществото не може да се промени чрез въздействие отвътре, а само отвън.
Тези отвън са онези младежи, които отхвърлят ценностите на своите родители и градят нова система. Хипитата не бяха ли точно това? И в София, и в страната днес виждаме точно това. А тук се проявява и другият елемент на тези отвън - бившите затворници, криминално проявените, които полицията задържа почти всяка вечер след протестите. Те са тези, които викат срещу МВР и изобщо не бях учуден от арестуваните с лозунгите „Смърт на МВР". Така че нищо ново не се случва. Просто трябва да се натрупа достатъчно гняв в обществото, който в един момент да избухне.
Но тук като че ли тези протести са твърде хаотични?
Абсолютно. Но както и във Франция, и тук имаше опити за плагиатстване на техния модел с плисването на боя върху предното стъкло на колата, в която се движат хора, но не искат да протестират. Как се събират масите? Ами, като оцветиш предното стъкло, шофьорът няма да вижда, ще излезе от колата и той ще започне да вика срещу системата. Толкова е просто. И всичко се развива по добре отработени схеми.
И докъде ще се разпрострат родните бунтове, които свалиха кабинета?
Според мен това е една мозаечна смес от най-различни нагласи, но водещите са за смяна на системата. Антисистемна. Ето докъде стигнахме в прехода от последните 23 години. Но тук има нещо особено - водачите на множеството са непрофесионални. Ако тези хора знаеха какво предстои, биха се хванали за главата. Защото да не знаеш, винаги е по-лесно - „Давай, напред, Велико народно събрание. Тук и сега". Освен това тези хора изградиха и пропагандна машина, която да ги обслужва. Но по един много особен начин - сега ги канят в сутрешни, обедни и вечерни блокове. Пред тях обаче стоят опитни журналисти, които пък канят опитни професионалисти и експерти по политика. Идеята на всичко това с протестите е да се внесе шум в системата. И тогава идва нейната смяна.
Недоволните маси днес у нас са съставени от новите бедни, които не ровят в кофите за боклук, но са имали нещо, а сега го губят. Сред тях има и богати, които вече не могат да си плащат кредитите и имат усещането, че ще продължат да губят още с времето, повече, отколкото сега. И третият елемент от масите е съставен от бившите военни. Той доскоро ми липсваше, но и той се появи. Защото в интернет вече се лансира някой си подполковник, който кани на протест и военните от резерва и да се „решат" всички проблеми. И как? Да дойде на бял танк? Е, няма танкове, продадоха ги.
БСП има ли потенциал да привлече тези маси и да им изпълни желанията?
Партията се обявява за радикална промяна, което е в тотално съзвучие с множеството, излязло на улицата. Само че и БСП е в системата, тя не може да предложи смяна на тази система. Вариантът е да предложи на протестиращите еволюционна доктрина, в която да запази доброто досега, като закони, норми, но да зачеркне всичко лошо. И тук идва проблемът на БСП. Тя може да предложи предишните си социални завоевания като майчинските и по-добрите мерки за заетост. Признавам на Станишев добрата програма, която изгради на последния конгрес, въпреки че и в нея има плагиатство. Защото 250-те хиляди нови работни места е взето дирекно от една предизборна кампания на Тони Блеър преди години. Но на БСП й трябва да се раздели с погрешните практики и решения и с погрешните хора. Първото може и да стане, но второто...
Защо? Има страх, че може да сгреши в избора си с кого да се раздели?
Тук, както и да се въртят нещата, в БСП винаги има брожения за листите - кой да дойде, кой - не. Кого да сложим, кого да изхвърлим. Тук винаги се играе един и същи мач - с разиграването на младите хора. Но „черните перчеми" не вършат работа. Защото са много млади. До 40 години те не стават за политици. Да ме извиняват тези, които си мислят, че го могат. Така че БСП да не бърза с подмладяването, защото може да сгафи. Навремето кадрите на партията минаваха през какви ли не обучения и получаваха разкошна подготовка. Сега това го няма. И не вярвайте на глупостите на Александър Йорданов, един иначе много симпатичен човек, че в АОНСУ сме учили партийния устав наизуст. Нищо подобно. Сега, ако имаха такива програми, БСП щеше да има идеални кадри. А няма.
Сега, когато протесът е граждански, има ли вариант БСП да привлече неговите тартори?
Всяка партия ще се опита да го направи, гарантирам ви го. Тази идея има своите позитиви. По този начин би спечелила част от последователите на протеста, но това не е кой знае какъв процент отгоре на изборите.
Има ли силна вътрешнопартийна опозиция в левицата?
Няма партия, която да представлява единен образ. Може да се представя пропагандно за такъв, но той не е реалистичен. И в БСП, като в другите, има 3 групи - идеологическа - на хора с модел в главата си, който те искат от ръководството да следва. Втората е нормативната - в която групата казва: „Да живее Иван, той е велик" и следва линията на ръководството. И третата е ролевата група - проблемът на БСП. Това са хората в апарата, хората в системата, платените и неплатените й структури. Те са тези, които се надяват при добро стечение на обстоятелствата да направят скок в нея. Винаги преди избори в БСП започват едни такива вълнения - за депутатски листи. Ама ето, пленумът щял да преподрежда листите, тогава защо да се пъна за място в тях. А на всичкото отгоре къде съм аз, като ще вземат хора от протестите. Страхът на тези хора в партията я дърпа надолу.
На какво може да се надява БСП на предсрочните избори?
Трябват й професионалисти, за които правенето на избори е работа, а не момчета и момичета, които смятат, че всичко им е ясно с излизането от кой да е факултет на Софийския университет. Сега всички са победители в тази разклатена ситуация, включително и БСП. И червените да не се чудят защо в последните дни подкрепата за ГЕРБ се вдига. Това е мълчаливата конспирация за добро и тя се изгражда от хора, които са гласували за Бойко Борисов, те са инвестирали от него. Е как да се откаже човек от инвестицията си?! Те търсят всякакви аргументи пред другите и пред себе си, че не са глупаци, щом са гласували за него, и да докажат, че инвестицията им ще се възвърне.
От толкова много приказки срещу ГЕРБ, това ли е големият враг на червените наистина?
Врагът сплотява редиците. Това е стара аксиома. В такава ситуация омразата се търси, защото тя е структуроформиращ фактор. Хитлер неслучайно казва: „Националсоциализмът трябва да търси и заслужи омразата на своите врагове". Има група „ние" и има група „те". „Ние" сме добрите, „те" са лошите. Колкото по-лоши са „те", толкова по-сплотени сме „ние". Ето така ще отговоря на въпроса ви.
http://www.vsekiden.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар