четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Проф. д-р Иван Стоянов: Левски е възпитаник на три "университета": на Георги Раковски, на Иван Касабов и на Любен Каравелов


         За втори път след 2011 г. проф. д-р Иван Стоянов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” участва със своя лекция в програмата „Пред олтара на Свободата 2013” в община Силистра. Той представи  книгата си „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски”. Книгата е факт по поръка на карловци и е дело след тригодишен труд и на конференции, провеждани в родния град на Апостола в продължение на 10 години все на 18 февруари. Карлово е сред градовете, където отбелязват годишнината от обесването на Левски на 18 февруари. По принцип честването става за пръв път през 1923 г., когато инициаторите искали това да стане на 19-ти, но денят бил първият от т.нар. Велик пост преди Великден. 18.02. е най-точната за възпоменанието, 19 февруари обаче е най-приетата от народа. Действително 6 февруари е историческата дата преди смяната на календарите (Григорианския и Юлиянския) през 1916 г., когато се прибавят 13 дни. Първата биография на Левски е написана в навечерието на 9-ата година от смъртта му от Георги Яковлев Кирков (член на учредителното събрание, помощник на руския администратор в София Алабин, после председател на Софийския окръжен съд, директор на Висшия картографски институт, на Държавната печатница, на Народната библиотека), раздавана от него безплатно на панихидата в памет на Джингиби.
         Какво показват изследванията на проф. Стоянов? По негови сметки над 10 000 са заглавията на студии, книги, научни съобщения и доклади за Васил Левски. „Левски е по-голям от това, с което се представя, тъй като е познат като име, но е непознат като дейност; трябва да бъде превърнат в подражаем пример”, твърди преподавателят по история, обявен в САЩ за един от 5 000 световни личности.
         Идеите на „сина на баща представител на бояджийския еснаф”, чийто най-висок образователен ценз е изкаран курс за свещеници в Стара Загора, са резултат от обучение в три „университета”: на Георги Стойков Раковски и на „свободния свят в Белград” по време на Първата Българска легия; на Иван Касабов, възпитаник на учебни центрове в Белград, Прага и Виена, и на Любен Каравелов, живял в Русия и в Румъния. Покрай Раковски той европеизира своята мисловност. От общуването с Касабов разбира, че с четническа борба няма да стане освобождението на България. От Каравелов взаимства идеята за република  (храм на истинната и правата свобода) като в Швейцария и САЩ (на принципа 50 народи и 50 вери, обединени да постигнат всичко). Тогава те са единствените страни извън монархическата общност, защото републиката във Франция е едва на две години. Така с времето разбира, че т.нар. Велики сили преследват своите интереси, вкл. на Балканите. Взема на оръжие либералните идеи, а именно, че всички хора трябва да са равни, за да извървят пътя си от поданик до гражданин. Иван Касабов, за когото проф. Стоянов предстои да напише също книга, е не само духовен наставник на Васил Левски, но и човекът, осигурил му две обиколки в България през 1869 г. с прокламация и пълномощно.
Проф. Иван Стоянов
         „Левски и Ботев не се познават, поради което литературните източници за тяхната дружба са художествена измислица”, твърди професорът. Твърдението си той гради върху проучванията, от които излиза, че в документите на двамата ни възрожденци няма нито дума един за друг. Ботев споменава Левски едва през есента на 1875 г., по-късно пише и „О, майко моя...” и го слага между светците в календар за 1876 г. Ботев остава в историята ни като поет и революционер, включително и с грандиозния театър с превземането на кораба „Радецки”. Благодарение на нея обаче в 200 вестника в Европа има над 3 000 публикации за Априлското въстание, но 2 000 от тях са за неговия подвиг на палубата на кораба,  собственост на една велика сила.
         Втората част на книгата на проф. Иван Стоянов е посветена на т.нар. революционен терор. Той го нарича „път към провала на Вътрешната революционна организация”. Резултат е от насилственото събиране на средства. Наложен е от БРЦК след 1871 г. В началото Левски е против, но после се подчинява на революционната тактика и практика, която по места се изражда. Следват 4 убийства: на Стоян Пеев и на Васил Козлов; на дякон Паисий, наместник на ловчанския владика Иларион, на практика първият ни екзарх, невлязъл в длъжност, защото бил неудобен; както и на слугата на Денчо Халачев в Ловеч, извършено от Левски. Пречупването на нещата става на 14 август, когато на Апостола му е казано да не идва в Ловеч, където е центърът на комитетските дела. На 22 септември става т.нар. Арабаконашки обир, извършен по блестящ начин. Това е първият път да се посегне на пари, собственост на Османската империя. След месец са заловени над 60 души, които проговарят. След 2,5 месеца е заловен самият Левски.
         Третата част на книгата е за периода „Левски пред Портата”, т.е. за процеса срещу него, протоколите от които са публикувани многократно. Проф. Стоянов оценява като достойно поведението на Апостола пред съда с председател Али Саид паша, министър на турската полиция, възпитаник на френски университет.  За съда пъзелът е бил почти докрай подреден. Левски признава очевадни факти чак като е притиснат до стената с доказателства, прехвърляйки всичко върху БРЦК. Така не допуска разширение на провала. Прави опит да се спаси, но накрая го осъждат на смърт заради това, че убил с кама въпросния слуга на Делчо Халачев. 
      „На процеса се сблъскват две сили: османската империя и българската нация", твърди проф. Стоянов. По-късно участниците в съда ще признаят изключителната смелост на подсъдимия, в чиято революционна дейност от 1861 до 1973 г. има пълно покритие между думи и дела, поради което Левски е нужен като  достижим идеал. „Дейността на Левски, Раковски, Каравелов и Ботев е работа в полза на идеята робът да се превърне в гражданин”, заключава членът на управата на Националния кометат "В. Левски".

Няма коментари:

Публикуване на коментар