ВЕРСИНАЖ. В края на „Нощта на музеите“, проведена на 18 май в Археологическата експозиция на Регионалния исторически музей Силистра, нейният директор Георги Атанасов сподели пред аудиторията, че имаме нови десет обекта, където са правени и продължават разкопки. Единият от тях е свързан с кап. Георги Мамарчев, чийто паметник се оказва, че е точно върху останки от крепостна стена, която той е превзел през 1829 г. Стените са широки до 2-2,2 м. и са от времето на античния Дуросторум. Намира се на метри от средновековната патриаршеска базилика и от предполагаемия „дворец на Омуртаг“.
Говори се вече за външна крепостна стена. Открити са също сграда със стенописи и надписи от втори век. Разкопките се следят и документират при трудни условия – изкопи от 6 м. Новите разкопки давали данни, които оформят у археолозите впечатление, че някогашната крепост при Силистра е била важна и става дума за „символен град на Римската империя“. Фактът, че 11-и Клавдиев легион никога не я е напускал означавал, че Дуросторум е бил столица на голямата провинция Долна Мизия, обхващаща цяла днешна Северна България и Добруджа. Досега се е смятало, че неин главен град е бил Томис (Констанца).
Проф. Атанасов припомни, че Силистра е била резиденция: през втори–трети век на управителя на областта, по-нататък – на първия епископ (Авксентий) – през четвърти-шести век; после Дунавска резиденция на Омуртаг, след векове – втора българска столица и столица на независимо деспотство със свой герб – двуглав орел, който едва не стана герб и на сегашната община Силистра през 90-те години на миналия век. Реално нашият град е бил „столичен център“ поне 5 пъти в своята история. И с голяма вероятност през 10-11 в. е бил най-големият град по днешните български земи.
…„Там, където има мощни културни пластове, цивилизациите не умират“, заяви Георги Атанасов в заключение на „силистренската музейна нощ“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар