
Художественото
творчество на Бедросян преминава от любителя до работата на утвърдения
художник. В младежките си години попада под влиянието на румънската
изобразителна школа и по-специално на нейни художници от Букурещ. От особено
значение върху формирането на неговия стил се оказва близкото му приятелство с
художника Тодор Добруджански. От 1945 година редовно участва в общи
художествени и окръжни изложби в Силистра, Шумен, Добрич, Варна, Габрово,
Велико Търново и др.

През
1980 година той се изявява със самостоятелна изложба в Централния военен клуб в
София. Негови творби са притежание на галериите в Силистра и в Добрич, във Франция,
Германия, Армения, в градове като Берлин, Дрезден, Москва, Санкт Петербург, Букурещ
и различни частни колекции в страната и чужбина.

В
края на 40-те и началото на 50-те години на миналия XX век в Силистра
най-известният художник в града бе Бедиг Бедросян. Запомнил съм го с четка в
ръка и облечен в син халат, да пренася сам или подпомогнат от някакъв свой
помощник поредния плакат за новия филм, който предстоеше да се прожектира в
някое от двете силистренски кина „Култура" и „Доростол". Тогава
художествените изложби в крайдунавския град бяха твърде рядко явление. Но
доколкото се организираха, най-активен участник в тях бе именно той. Обявен бе
за ръководител на малкия творчески колектив от силистренските художници. След
определянето на Силистра през 1959 г. отново за окръжен център, в града вече
живееха и художници с академическо образование, макар и броят им още да се
броеше на пръстите на едната ръка. Те го чувстваха като равен с тях, ценяха
високо творческия му талант.

Още
от най- ранна младежка възраст изявява дарбата си на художник в сферата на
живописта. Тънък наблюдател на заобикалящата го природа, той непрекъснато
разширява палитрата на творческия си натюрел, стремейки се да я пресъздаде в
своите многобройни живописни платна. С голяма популярност се ползва картината
му с букет цветя „На Арак“, посветена на любимата му съпруга Аракси. Ценителите
на творчеството на самородния художник смятат, че чрез това си платно той е
увековечил своята искрена и несекваща любов към жената, негова спътница в
живота, вдъхновила го за многобройните му изяви в изобразителното изкуство. А
то се е превърнало в лична съдба и начин на съпреживяване на досега с природата
и заобикалящата го битова среда.
Художникът
остави пребогата
колекция от живописни платна и ескизи, в които се оглежда природата на
Добруджа. Нарисувал е повече от 600 картини…По-малко известно е, че Бедиг
Бедросян е обичал и иконописния жанр. Негово дело са една значителна част от
иконите на арменския църковен храм „Сурп Аствадзадзин“ („Св. Богородица“) в Силистра, най-старата
по рода си в България. Участвал е и в изписването на уникалния купол на храма.
Бедик Бедросян си отиде
от този свят на 77-годишна възраст на 20 юни 1989 година в Силистра. Но
останаха неговите платна, които ни напомнят за един ярък и самобитен творец,
пресъздал в творчеството си добруджанския пейзаж – любим сюжет му бяха Силистра
и нейните околности.“
При
откриването на изложбата присъстваха представители на арменската общност начело
с председателя на църковното настоятелство инж. Сирухи Шейтанян, властта бе
представена от д-р Мария Димитрова, председател на Общински съвет Силистра, и от
Цветана Игнатова – началник на отдел „Култура“ в Община Силистра, много колеги
и приятели на художника,.
Марин Минев
вестник „Силистренска
трибуна“
Няма коментари:
Публикуване на коментар