вторник, 7 януари 2014 г.

2013: Достъп до информация и прозрачност: по-важните международни новини, публикувани в Информационния бюлетин на ПДИ през 2013 година

Събития в "Програма достъп до информация" - София
Ралица Кацарска, ПДИ

Ралица Кацарска
Ралица КацарскаДостъпът до информация е в центъра на дневния ред за развитие след 2015 година. Около тази позиция се обединиха участниците в едно от съпътстващите събития на Шестата сесия на Откритата работна група за целите на устойчивото развитие на ООН, организирана на 9 декември 2013 от Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA). Участниците – Article 19, CIVICUS, Beyond Access и Development Initiatives – излязоха със съвместна позиция  за това защо и как правото на информация и други свързани теми да се включат в Дневния ред за развитие след 2015 година. 

Европейски съюз

През февруари 2013 година 131 неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация, 56 разследващи журналисти, представители на академични среди и застъпници за достъп до информация от 48 държави от и извън Европа призоваха в отворено писмо членовете на Европейския парламент да предприемат спешни действия за защита правилата за прозрачност в Европейския съюз. Писмото отразява опасенията на активистите, че предложените от Европейската комисия (ЕК) през 2008 промени в Регламент 1049/2001 ще се отразят негативно върху прозрачността на европейско ниво.

Публикуваният през май от Съвета на ЕС годишен доклад за достъп до документи показа, че публичният регистър на Съвета на Европейския съюз е достигнал 2 милиона документа, публикувани онлайн. 13 817 документа от съхраняваните или създадените от Съвета са класифицирани като Restricted (с ограничен достъп). В тази група влизат документи, създадени от Съвета или изпратени до него от Европейската комисия или Европейската служба за външна дейност. Според изпълнителния директор на базираната в Лондон организация Stаtеwatch Тони Бъниън това е тревожно, защото с ограничен достъп са документи, чието разкриване би било „неизгодно” за интересите на Европейския съюз или държава членка. Терминът „неизгодно” може да се използва, за да се пазят в тайна дискусии, да няма критично медийно отразяване и така хората да се държат неинформирани и в невъзможност да изразят своите гледни точки.  

На 30 септември 2013 започна мандатът на първата жена омбудсман на Европейския съюз - Емили О`Райли, която в интервю за EUOBSERVER заяви, че един от приоритетите й ще бъде да направи регистърът на лобистите задължителен, защото “когато става дума за публични пари, трябва да е видимо какво се случва с тях”.   

Законодателство

През изминалата година Законът за официална информация в Нова Зеландия навърши 30 години, през които винаги е изпълнявал своята основна роля увеличаване на достъпността на официалната информация, за да се постигне по-ефективно гражданско участие, по-голяма отчетност и по-добро управление в Нова Зеландия; защита на официалната информация в съответствие с публичния интерес и защитата на личната неприкосновеност.

След няколко години застъпническа кампания, 10 месеца интензивни усилия на работна група в Министерство на администрацията, обществени консултации и лобиране, Република Хърватска прие нов Закон за свобода на информацията, който замества първия закон за свобода на информацията от 2003.

В резултат на гражданската инициатива  Transparenzgesetz .at, чиято онлайн петиция бе подкрепена от 7600 души, крачка за присъединяване към групата държави, имащи законодателна уредба за свобода на информацията, направи и Австрия. През март 2013 австрийското правителство предложи първи проект за закон за свобода на информацията. Едно от предложенията е да се премахне конституционната разпоредба, определяща като тайна информацията за държавните служители и включване на разпоредби, гарантиращи правото на достъп до правителствени документи.  

Руанда стана единадесетата държава в Африка със закон за право на информация, обнародван в Държавен вестник (Official Gazette No 10) на 11 март 2013. Неговото изпълнение ще се наблюдава от Службата на омбудсмана.
На 28 ноември Конгресът на Испания прие Закон за прозрачност, достъп до информация и добро управление, който след 1 година ще влезе в сила на национално ниво.

На 29 декември парламентът на Малдивите почти единодушно одобри Закон за достъп до информация. Ако президентът го подпише, Малдивите ще са 97-та държава с законодателство, уреждащо достъпа до информация.

Защита на личните данни

По повод Европейския ден на защита на личните данни участниците в конференцията Computer, Privacy and Data Protection, проведена 23-25 януари в Брюксел, приеха Брюкселска декларация за защита на неприкосновеността на личния живот. ПДИ подкрепи Декларацията.

На 23 юли 2013 украинският президент подписа Закон за изменение и допълнение на няколко законови акта, свързани с подобряване защитата на личните данни. Една от най-важните промени е прехвърляне контрола върху защитата на личните данни към омбудсмана. Разширяват се правата на гражданите и задълженията на администраторите на лични данни. Гражданите вече имат право да знаят защо се обработват техни лични данни, къде се намира администраторът на лични данни и не по-късно от 30 дни да получат отговор дали някъде се държат техни лични данни. Жалба за неправомерно обработване на лични данни може да се внесе или при омбудсмана, или в съда.

През август 2013 информационният комисар на Великобритания публикува наръчник за организациите, който да им помогне да се справят със заявленията от лица за техните лични данни – Subject access code practice. Според Закона за защита на личните данни всеки има право да разбере каква информация за него се държи от дадена организация като за целта може да подаде заявление за достъп („subject access request”). Така лицата могат да открият информация за себе си - от подробности, записани в кредитното им досие, до данни от здравните им картони. През последната финансова година информационният комисар е разгледал над 6000 жалби, свързани със заявления за достъп до лични данни. Една от шест жалби се отнася до кредитни агенции и банки. Като изяснява задълженията на администраторите на лични данни, наръчникът дава насоки как да се подхожда позитивно към такива заявления; обяснява какво представлява заявлението за достъп; как да му се отговори и какво се прави, когато заявлението е свързано с информация за трети лица; дадени са изключенията, при които не може да се отговори на заявление за достъп до лични данни.

Технологиите все повече улесняват наблюдението на комуникациите от страна на държавата. Държавата обаче не може да гарантира, че законите и разпоредбите за проследяване на комуникациите спазват правата на човека и адекватно защитават правото на личен живот и свободата на словото. Затова по инициатива на Privacy International, Access Info и Electronic Frontier Foundation се създадоха „Международни принципи за прилагане на правата на човека спрямо следенето на комуникациите”, подкрепени от почти 100 неправителствени организации от цял свят, сред които Article 19, Electronic Privacy Information Center (EPIC), European Digital Rights (EDRI), Statetwatch, Reporters Without Borders. Принципите поясняват как да се прилага международното законодателство за защита правата на човека в съвременната дигитална среда. Документът изброява 13 принципа, които трябва да се спазват при следене на комуникациите - законност, легитимна цел, необходимост, съответствие, пропорционалност, компетентен съдебен орган, уведомяване на потребителите, прозрачност, обществен контрол, интегритет на комуникации и системи, предпазни мерки срещу неправомерен достъп, предпазни мерки за международно сътрудничество.

На 68-та генерална асамблея на ООН на 26 ноември 2013 Комитетът по социални, хуманитарни и културни въпроси прие проект на резолюция, озаглавена „Право на личен живот в дигиталния свят” . Тя призовава държавите членки да прегледат своите процедури, практики и законодателство за следенето на комуникациите, подслушването и събирането на лични данни, включително масовото следене. Бразилия и Германия, автори на резолюцията, се опасяват от негативното влияние на наблюдението върху упражняваенто и прилагането на правата на човека. Франк ла Рю, специален докладчик на ООН по свобода на мнението и изразяването, приветства приемането на резолюцията с уговорката, че „много повече може и трябва да се направи, за да се гарантира доверие в сигурността на комуникациите по света.” 

На 17 декември над 100 организации на гражданското общество, сред които и ПДИ, подкрепиха становище до съпредседателите на инициативата „Партньорство за открито управление”, с което изразяват дълбока тревога от твърденията, че редица правителства по света, в това число на държави, членуващи в Партньорство за открито управление, редовно подслушват личните комуникации. Това става без съдебно разпореждане, с малък или никакъв контрол. Тези практики имат крайно негативен ефект върху свободата на словото, на информацията и свободното сдружаване, без които идеалите на откритото управление нямат смисъл.

Европейският съюз предприе реформи в защитата на лични данни.   На 21 октомври депутатите от групата за граждански свободи гласуваха за ревизия на сегашните правила за защита на личните данни, което ще даде възможност на хората да контролират своите лични данни, да се изгради доверие към социалните медии и онлайн пазаруването, както и подобряване защитата на личните данни, обработвани от полицията и съдебните органи. Новите правила ще заменят сегашната мозайка от национални закони и така от една страна ще се улесни движението на компаниите в Европейския съюз, а от друга - ще укрепнат гражданските права.

Промените, направени от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи по предложението на Европейската комисия, дават мандат на Парламента да започне преговори със Съвета относно законодателния пакет. Той се състои от 2 проектозакона: регламент, обхващащ масива от лични данни, обработвани в ЕС и директива за обработка на лични данни с цел защита, разследване, разкриване и преследване на криминални деяния или  прилагане на наказателни санкции. 
Целта на парламента е да се постигне съгласие по тази законодателна реформа преди европейските избори през май 2014.   

Отворени данни и повторно използване на информация 

Налице са нови правила за отворени данни в Европейския съюз. На 26 юни 2013 бе приета нова Директива 2013/37/ЕО на Европейския парламент и Съвета, която изменя Директива 2003/98/ЕО за повторно използване на информация от публичния сектор.

След влизането в сила на ревизираната Директива (18 юли 2013) държавите-членки ще имат 24 месеца да я транспонират в националните закони. След пълното й прилагане, тя ще подпомогне пазара на данни в Европа като направи възможно повторното използване на общодостъпната информация от публичния сектор. В резултат от прилагането на новите правила  ще се разшири обхватът на Директивата и за първи път ще бъдат включени библиотеки, архиви и музеи; ще има по-голяма достъпност на правителствени данни, включително и метаданни, в машинночитаеми и отворени формати; ще се въведат нови правила за дигитализация, които ще подкрепят публично-частните партньорства и ще защитят културните институции и интересите на широката общественост.

На срещата на върха в Северна Ирландия през юни 2013 лидерите от Г-8 подписаха Харта за отворени данни, чиято цел е управление на растежа и подобряване на отчетността. Хартата поставя за цел 5 стратегически принципа, по които трябва да работят членовете на Г-8. Идентифицирани са и 14 области от изключителна важност – от образование до транспорт и от здравеопазване до престъпност и правосъдие – за които ще се публикуват данни. Това ще помогне да се отключи икономическия потенциал на отворените данни, да се подкрепи иновацията и да се осигури по-голяма отчетност.

На 11 юни 2013 пет организации обявиха създаването на Глобална инициатива за отворени данни (GODI), чиято цел е да се споделят принципи и ресурси между правителства и общественост как най-добре да използват възможностите, създадени от отварянето на правителствени данни. Намерението на инициаторите -  FundarSunlight Foundation, World Wide Web Foundation, Open Institute и Open Knowledge Foundation - е инициативата да предостави пътна карта на политики и институции, които държавите могат да използват, за да направят смислени реформи и инициативи в областта на отворените данни.

Партньорство за открито управление 

Международната инициатива „Партньорство за открито управление” (OGP) функционира от две години.  От самото й начало ПДИ отразява събитията, част от инициативата в рубриката „Обществен дебат”  на своята интернет страница.
Наблюдава се бързо нарастване на присъединилите се  - с Нова Зеландия и Сиера Леоне държавите вече са 62.

Втората годишна конференция се състоя в Лондон на 31 октомври – 1 ноември 2013. На конференцията беше публикуван Наръчник за открито управление (Open Government Guide). Една от главите му е посветена на правото на информация, в която са включени препоръки за постепенно подобряване прилагането на това право, изготвени от Access Info Europe и Център за право и демокрация. Според експертите от двете неправителствени организации трябва да се създадат институционални структури за изпълнение на закона, да се разшири обхвата на активното публикуване, да се предприемат активни мерки за популяризиране на правото на информация, дигиталните технологии да се включат във всички етапи на подготовка и обработка на информацията.

*Текстът обобщава по-важните международни новини,  публикувани в Информационния бюлетин на ПДИ през 2013.  Основни източници саAccess Info EuropeFreedominfo.orgStatewatchWobbing.eu.


Няма коментари:

Публикуване на коментар