Спомените от социализма или кое някога беше напълно естествено…

~ Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
~Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина. И от бира също.
~Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
~Да идеш на градска баня.
~Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
~Да си оплетеш блуза по образец от списание "Бурда моден".
~Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат” по телефона, ако изобщо имаш телефон вкъщи.
~Да събираш за колекциите си салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
~Да сложиш индиго м/у два листа, за да напишеш нещо.

~Да пушиш в самолет.

~Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо интересно в магазина.

~Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята на библиотеката да търсиш материали, защото няма..."Гугъл".
~Да свирнеш с пръсти от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
~Да ходиш до “Домашни потреби” за тиган, до “Плод-зелечук” за чушки и домати, до “Млад техник” за детски играчки, до “Битовия комбинат” за …
~Да сменяш ремъка на касетофона.
~Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе. Или път инка...вместо кафе за някаква безкофеинова напитка.
~Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
~Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
~Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
~Да си дадеш чорапогащника на "ловим бримки".
~Да си вариш домашна кола-маска.
~Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота след 23.30 часа.
~Да участваш в "Ленински съботник", пардон, бригада.
~Да гледаш в неделя сутрин ТВ-шоуто “Бързи, смели, сръчни”.
~Да познаваш мириса на “Кореком”.
~Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
~Да разлистваш сп. "Некерман" и да му се взираш с влажни очи.
~Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
~Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате, за да купите повече.
~Да си шиеш различни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
~Да събираш лайка, мащерка и други билки за чавдарско или пионерско поръчение през лятото.
~Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
~Да имаш уокмен и, за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата с химикал/молив.
~Да отидеш на истинско изпращане на войник в казармата, т.е. на новобранска вечер.
~Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
~Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
~Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.
~Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
~Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
~Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
~Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
~Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чедо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
~Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
~Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
~Да ядеш луканка само по празници.
~Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
~Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри. И днес е възможно обаче.
~Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
~Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е "Тук магазините са пълни!", от което майка ти да умре от срам.
~Майка ти да донесе огромен чувал със соц. дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
~Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!” И да изтриваш с мокра гъба праха от тебешира по дъската.
~Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
~Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
~Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
~Да се събирате у вас или съседите, защото спират тока 2 към 1 часа и освен това няма друго какво да се прави. Годината е някъде 1984-а.
~Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там, за да му идеш на гости да гледаш мача.
~Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище. Да ти намалят поведението! С две единици!
~Да си купиш касети с връзкиза 7 лева .

~Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.
~Да ходиш до “Кореком” и да гледаш показаните тоблерони, шоколадови яйца и касетофони с жален поглед.
~Да помагаш на тате да прекарате “държавния” бензин през филтър със син камък, за да му се махне боята и да не ви хванат.
~Да ходиш на училище от 07.00 ч., за да участваш в задължителната физзарядка.
~Баща ти да монтира втора инсталация вкъщи на 12V за осветление и да върже портативен руски телевизор към нея, за да гледате “Время” или “Панорама”.
~Да си купиш билетче за градски транспорт в София и да се возиш с него във Варна. При проверка от контрольор всичко да е наред.
~Да ходиш в “Търговия на едро”, за да си купите банани с връзки и в пълна секретност.

~Да чакаш на опашка цяло денонощие за цветен телевизор "Велико Търново" с японски кинескоп, за да работи 20 години.
~Да носиш 2 стари гуми, годни за регенерат, за да можете да си купите 1 нова “Вида Спорт”. Имаше и руски в “Кореком”.
~Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате.
~Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат “Pif” и ако няма, да търчите през глава до следващия РЕП. По същата причина - да се бориш да си купиш цветния спортен седмичник "Старт".

~ В казармата да си щастлив, че си доредил да прочетеш стар брой на в. "Народен спорт", защото и е писнало да прелистваш единствено "Народна армия". И по изключение - "Народна младеж".
~Да можеш по всяко време като огладнееш, да отидеш у съседите и да те нахранят.
~Да измислиш мелодия, която да свириш с уста, за да си повикаш детето да се прибира.
~Да наблюдаваш всяка неделя как баща ти и повечето комшии навличат вехти дрехи и работни престилки и започват да “оправят” колите си.
~Да слагаш хартийка в кибрита, за да не му дрънкат клечките и да те хванат в училище, че пушиш.
~Да си занесеш запалката за зареждане.
~Да си мечтаеш за електронен часовник.
~Да отидеш на НВО - начално военно обучение в края на 10-и клас.
~Да стоиш две години в казармата плюс три месеца задръжка, ако не си приет да учиш във ВУЗ.
~Да имаш изпит по политическа подготовка за влизане във ВУЗ.

~Да напишеш писмо, което да пътува дни наред до любими хора или институции.

~ Да чакаш часове, за да говориш по телефона в "телефонната палата" с приятели или роднини от друг град.

~Да отидеш на екскурзия с награда в ССР, ЧССР, ГДР, РНР, КНР, СРР, СФРЮ, Куба или друга соцстрана.

~Да си купиш билет за влака до Берлин - ГДР, пътувайки нощем, спирайки за по един ден в Букурещ, Будапеща, Братислава, Прага и др. хубави градове.

~Да кандидастваш за втори курс да учиш в Москва, Ленинград, Харков, Тула, Минск и други съветски градове, за да учиш науките по ленински принципи.

~Да участваш в социалистическо съревнование, за да спечелиш за награда книга от известен автор, или да се включиш в бригада за комунистически труд, т.е. нещо като доброволец и безвъзмездно.

~Да станеш част от Тимуровска команда, за да помагаш на стари хора.

~Да си пишеш писма с непознато другарче от друг град или друга държава.

~Да се бориш за шестица и петица в училище или ВУЗ, за да получаваш стипендия.

~Да се храниш на ученически или студентски стол срещу купони от....еди колко си стотинки.

~Да помагаш безкористно на по-слаби ученици/студенти да си научат уроците/да си вземат успешно изпитите.

Така беше и такива бяхме… А какви станахме…?