сряда, 13 март 2013 г.

Акад. Г. Марков: Българското основно образование победи Османската империя преди 100 години



      
На сн.: Белчо Маринов - Музей галерия "Дулово",
Й. Стойчева-зам.-кмет, Ив. Гранитски, акад. Г. Марков
Навръх 100-годишнината от победата на България над Османската империя – НА 13 МАРТ 2013 Г., гост на Дулово бе акад. Георги Марков, който представи своята книга „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913 г.”. Той бе поканен от Музей галерията в Дулово със съдействието на общината. Книгата е дело на издателство „Захарий Стоянов”, чийто директор Иван Гранитски също участва в патриотичната проява. В нея се изявиха със стихове, есета и презентации ученици от местните средни, основни и професионални училища. 
Какво заяви акад. Марков пред аудиторията: „Историята не започва с нас и няма да завърши с нас. Преди 100 години българи превземат непревземаемата крепост в Одрин, сътворявайки „българското чудо” в края на Балканската война през март 1913 г. Тогава никой не е вярвал, че българите и техните съюзници ще победят Османската империя, притежаваща огромни човешки и материални ресурси върху три континента: от днешна Албания до Персийския залив, Йемен и днешна Либия. Десетилетия преди нас горчив опит споделят Сърбия, Черна гора и Гърция, които губят последователно две войни срещу османлиите. Така на нас, българите, ни се оказва честта да опровергаем максимата на руския император Николай II: „Само империя може да побеждава империя”. И става така, че една нация, която до преди 34 години е нямала държава, прави от Дунавския вилает една модерна държава с генерали, родени в Османската империя, но придобили самочувствие, че могат да я победят. В Цариград не са вярвали, че бившата рая ще я надвие.
Ученичката Светлана Великова чете
есе за пра-пра-пра дядо си Лалю Колев,
родом от Габрово, но женен в село Межден,
сам участник в Балканската война,
доживял до 96 г.; дъщеря му Николина в село Върбино е жива и е на 100 г.
        Командващият Трета армия ген. Радко Димитриев заявява още на 12 август 1912 г. във Велико Търново пред генералите и пред цар Фердинанд: „Ние империята ще я смачкаме само за три седмици”. И това се случва. Победата над Османската империя обаче минава през превземането на Одринската крепост. Османската армия е била армия с модерно въоръжение. Имала е самолети, но са й липсвали пилоти. Майор Мустафа Кемал, бъдещ Ататюрк, се пита: „Защо империята губи войната?” По-късно е военен аташе в София и вижда с учудване, че в българската столица има опера и прави извода, че България е европеизирина. На 11 май наблюдава манифестация във връзка с празника на братята Кирил и Методий и заявява: „Българското основно образование победи империята”. Тогава на всеки 10 войници 7 българи са имали поне начално образование, докато при турците едва 1 е бил грамотен. А всички те участват в една „машинна война”. За противника българските самолети са били „летящи змейове”. Националният идеал „За единна България” е бил големият стимул за българската войска, от която 230 хиляди са доброволци. В онова време 1,5 млн. българи живеят в рамките на Османската империя – в Одринска Тракия и в Македония. Затова войната за българите била освободителна. Българинът е имало за какво да загине. В турската армия войниците са били предимно от арабски произход, вкл. от Дамаск, Йемен и Кайро. За тях войната е била обявена за джихад, т.е. за свещена война срещу неверниците, но не е обвързана с национален идеал за Турция.
Османската империя е била обречена да изчезне. Българската победа е предпоследното „действие”, следващото е Първата световна война.  Реформите през XIX в. не я променят. Тя остава теократична. Така българите, надвивайки империята, владяла ги 5 века, успяват да победят робското в себе си. За сравнение: до 1878 г., т.е. до Освобождението от османско робство, българите са нямали право да носят оръжие, освен като хайдути и като четници в Балкана. Затова трябва да тачим паметта на загиналите, защото не всеки може да бъде герой. И още, както казва полк. Борис Дрангов: „Две смърти няма, но без една не може.” Поднасяйки цвете пред паметниците, ние съхраняваме своето достойнство." 

Няма коментари:

Публикуване на коментар