Когато хората по улиците започнаха да викат срещу партиите и цялата политическа система, всички стари муцуни се направиха, че разбират какво им крещят недоволните. За съжаление, това е дежурната поза на мълчаливото статукво: то се прави, че чува, а действа както си знае - подмолно, тихо, потайно и интригантски. Това е голямата политическа драма на протестното време. Желанието за промяна, желанието за повече демокрация се сблъсква с великата китайска стена на апаратните машинации. Идеята за повече свеж въздух на свободата - с подлостта на мишкуващата бюрокрация. Големите идеи се разпиляват в застоя на безвремието. Заради това хората нямат доверие на политическите партии - те виждат в тях отрицание на свободата, на истинската демокрация, на самата идея да бъдеш благородно, а не материално загрижен.
И днес, след като старите партии отдавна забравиха позитивните идеи и се отдадоха единствено на алчно редене на листи, с ръка на сърцето и с болка в душата трябва да кажем - хората бяха прави. Партиите са на път да ги предадат за пореден път. Другите партии не са ми интересни. Нека да се оправят сами. Очаквах БСП наистина да е разбрала какво крещяха недоволните по площадите и защо палеха сметките си за ток. Мислех, че социалистите този път са наясно, че това е последният шанс на тази левица, точно в този си вид да направи нещо смислено и да получи реабилитация за старите грешки и залитания. И нека никой да не ме обвинява, че не оценявам левите идеи. Напротив - идеите са хубави. Но идеите не съществуват като призраци в този свят. Те имат своите носители, трябва да бъдат изразени през някого, ако имаме желание да бъдат чути. А начинът, по който БСП търси и намира носители на тези идеи, е политически мизерен.
Днес в левицата мантрата е леко сменена. Преди беше "промяна и приемственост" (фраза, с която навремето Станишев легитимира присъствието на най-мразените от обществото лица на БСП в листите), днес вече е "трябват ни нови лица". Но как се гласуват тези нови лица? Как се избират? Виждате ли какво става в БСП? Обикновените хора дори нямат думата за водачите на листите. Списъкът с тях е одобрен в някоя задимена канцелария на "Позитано", спуснат надолу по структурите, с очакването да бъде единодушно одобрен от конференциите. Няма никаква борба на идеи, възгледи, спорове за политика. Всичко е сведено до банално изчитане на няколко биографии и строги погледи на партийните велможи да не би някой заблуден да се излъже да гласува не според партийната повеля за промяна, наложена отгоре.
Да не говорим, че дванадесетгодишната дресировка вече дава ефект - хората не смеят да предлагат по конференции различни имена, защото получават само гадни погледи. Нещо повече - изразиш ли собствено мнение те обвиняват, че интригантстваш. Не се ли съгласиш с имената на парашутистите, ти казват, че въртиш номера на лидерското тяло.
Изобщо БСП е станала една конформистка и закостеняла партия, която може да произвежда единствено и само статукво, защото свободата на изразяване изобщо не се толерира. БСП е не само в политическа криза. Тя изживява криза на политическото въображение. Не е нормално една левица да не може да си начертае широк и мощен нов хоризонт. Това е нещото, с което сме по-различни, че можем да мечтаем глобално. Днес обаче властва единствено мечтата за бърза кариера и партийно послушание. Заговориш ли за идеи - те разстрелват с презрение. Проявиш ли се като мечтател - сумтят недоволно. Искаш ли голяма промяна - гледат те със стоманени погледи. Къде остана онзи кипящ дух в БСП, който не приемаше света в този му вид, който настояваше за нови хоризонти?
Може би трябва да си кажем няколко много неприятни истини. И искам да започна този разговор. Ако Бойко Борисов направи най-страшното, разваляйки държавността, то Сергей Станишев направи също нещо много страшно - уби партийността. БСП вече не е партия в истинския смисъл на думата. БСП е като кастово общество. На върха стои един богоизбран елит, който се обновява единствено по свое усмотрение и то единствено, и само, за да оцелее, а не да промени нещо. Следващата каста е на партийните апаратчици, чиято цел е да придадат легитимна форма на желанията на елита и да създадат привидността за демокрация, като се правят, че чуват какво им говорят обикновените социалисти. И най-отдолу стоят презрените парии, които трябва да бъдат превърнати в машинки за автоматично гласуване, водени от своите идеи и от поредната си самозаблуда. Структура в този си вид не може да произвежда реална демокрация, а само театър. Заради това конференциите, а и конгресите на БСП приличат на политически спектакли. Всичко в тях е нагласено, изчислено, калибрирано. Това е имитация на политически процеси, имитация на идеи, имитация на демокрация. Както новите листи също ще бъдат имитация на промяна.
Промяна, която идва от някакъв самозван връх, това ли ще е най-доброто, което може да предложи БСП? Това ли наистина искаме? Да ни дирижират с палка отгоре? Да не ни дават да изберем поне водачите на листи? Защо ги е страх да питат партията? Защо не искат да чуят истинския глас на хората, а трябва да режисират всеки път една и съща постановка.
БСП е пленник на унищожената си партийност. Заради това не е в състояние да произведе промяна или да се обнови отгоре-надолу. Просто този, който за пореден път ще се опитва да се изживява като мотор на промяната, не разбира абсолютно нищо. Той дори няма представа как живеят обикновените хора. Нито един път не стъпи на протест. Защо ли? Защото улицата нямаше да търпи театър. Защото хората не искат да гледат преструвки, а реална загриженост. Защото на хората им писна лошите ченгета да се правят на добри...
БСП е изправена пред огромна отговорност. 12 май е водоразделна дата. Защото, ако ГЕРБ, тази партия на олигархията и мутрите, вземе дори един глас повече от нас, не е ясно какво бъдеще ни чака.
Не казвам, че БСП няма да оцелее и след такъв сценарий. Просто казвам, че БСП ще се е провалила в своята основна задача. Не, не да спечели изборите. А да спаси България. Но България не може да бъде спасена с театър и със спуснати отгоре листи. България не може да бъде спасена като в спектакъл с партийни апаратчици. България заслужава повече от една имитационна и разнебитена левица. България се нуждае от нас, но когато станем различни и сме в състояние да чуем хората. А хората няма да говорят по конференции или да се примиряват с интриганщината на бюрократите. Политиката се прави на улицата, а само около три процента от БСП могат да се появят на улицата, без да бъдат освирквани. Това имах да кажа.
Извинете, че казах истината. Един път ме нарекоха НГИ (Неидентифициран гневен интригант), въпреки че никога не съм казал нищо, което не мисля и винаги съм заставал с името си. Сега пак очаквам да чуя същото. Но аз поне не играя в спектакъла. Отказвам да играя. Аз избрах да си остана истински.
http://avtorski.pogled.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар