 |
| Св. Рибарова |
В
свое интервю Свобода Рибарова споделя:”Книгите и библиотеката са моя живот!
Като че ли съдбата определи това – да работя сред тях”. Днес дълголетницата
Свобода Рибарова, леля Боди /както я наричат нейните почитатели/, става на 95
години. Години на обикновен житейски път, на премеждия и промени, но изпълнени
с духовна същност. Защото 18 от тях тя отдава на библиотеката. И става важна
част от нейната история. По-възрастното поколение силистренци добре я познават
и помнят. За много от тях, тя е човекът, който ги приобщава към света на
книгата. Раждането ѝ преди 95 години е
свързано с идването на пролетта и с една мечта. Мечтата за свобода на
изселените от румънската чокойска власт в Молдова силистренци, повечето
интелектуалци. Малцина от тях имат щастието да се завърнат в родния град. Сред
тях е и семейството на възрожденеца Матей Рибаров. И затова малката му дъщеря
може би расте с непокорен дух. Житейският
ѝ път е изпълнен със събития и превратности
и в семейството и в града. Тя посреща с радост българската армия през 1940 г. и
връщането на Южна Добруджа към майка България, руските войници през 1944 г.,
промените след 1989 г. Живее далеч от политиката и успява да запази
достойнството си на човек, гражданин и професионалист. В далечната 1954 г.
поема щафетата от своя баща – общественика и читалищния деец Матей Рибаров и
свърза за дълги години живота си с библиотеката. Заедно с колегите си Стоян
Лазаров и Атанас Петров превръща читалищната библиотека в модерен библиотечен
институт с регионално значение. Библиотеката
става неин дом. Тя е тази, която участва в пренасянето на библиотеката в
по-подходящи помещения на три пъти. И е щастлива, когато през 1963 г. книгите
имат вече собствена сграда, просторна и светла. Това ѝ дава криле.
Дългогодишният професионален опит ѝ дава възможност да приложи всичко ново в библиотечната
практика. Отдава всичко от себе си на „своите читатели”. Така живее и до днес в
техните спомени. До днес не изневерява
на голямата си страст – четенето и книгите.
Днес
тя има нов дом – този на хора като нея. И тук е уважавана и обичана, благородна
и отзивчива, с несломим дух и чувство за хумор. Човек е това, което оставя на другите. Нейният е да бъдем
достойни хора и граждани, да обичаме
книгата. Плеяда библиотечни специалисти в Силистра поемат по нейния път. За
всичко, които им е дала, отплата е едно голямо „БЛАГОДАРЯ!” В деня на нейния
95-годишен празник пожелаваме здраве и повече радостни мигове. Още веднъж да я
уверим, че не е забравена. И при днешните трудни условия защитаваме
благородната и високохуманна библиотечна професия.
ДИМИТРИНА
ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар