![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhBEXN8TtDMYoYru7P8Dm4zOHRqFwPdSUx1_q3qoGt9w7I8ujfWCOrOr8Cvt2vHTL4L7ThGmgJVFqOMCWis37bn7DtUBh80oFnh76gMCIVQlUB45tojiGAHCd5aRUGDrTg121o467th5TM/s320/106_1898.JPG) |
К. Дончев |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjad8muCrj_5EjOpxpLGqyDG44GhC4Adu_aWLPgCbcsm1Sl50my5I-O0nMoajMOnxw3PhjF7MudGhSn1j0IVrRn5KzH1A7DdqWeFq9bQH8cF8MoxozndA9Zt5xEvgtBXlZOyRlS-ohLDkg/s320/106_1902.JPG) |
Кметицата на Алфатар Й. Узунска - вдясно |
Силистренският художник Константин Дончев подреди над
40 живописни платна във фоайето на театъра в града. Пред десетки свои приятели,
вкл. и от Алфатар (б.а.-обяснимо присъствие на кметска делегация ведно с градоналника Йорданка Узунска), където е бил начело на властта преди близо 30-40 години, той
заяви: „Съдбата отреди изложбата да се състои в памет на внучката Теодора,
вместо на баба й миналата година, когато трябваше да отбележим 100 години от
рождението й, както и на 70-ата ми годишнина. Моята дъщеря, актрисата Теодора
Михайлова, прекрасна съпруга и майка на две дъщери, почина твърде мъчително на
19 март м.г. Едва ли Теди би поискала да ви натоваря с нашата мъка. Тя беше от
тези хора, които носят само радост и доброта. Дано в моите картини има част от
ведростта на нейната душевност. Живеем във време, когато цялата светска мъдрост
и изнасилени метафори ни връхлитат чрез арсенал от всевъзможни носители. Словото
е овъргаляно и омаломощено. Макар картините да са мълчаливо послание, сама по
себе си всяка изложба е светски акт, който цели да задоволи болезнената
суетност на автора. Бих желал тя да индуцира смирение у всеки от нас.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhm9Qj2ac8-12vxn0koPJj92uCqWncnxrIyVBFGEENNZCjZciFDj4GzUU_hMdo9er4y1IiNnbf6zND0FcYT8Glx261CngZMAgLzGD82IAaBf3p_-Us-YXNY3LuFBbYIC-md5ee1gPifz3A/s320/106_1900.JPG) |
Особен ракурс |
В отделно интервю художникът обясни: „Последната ми
изложба от дълбоко проникновен характер
бе през 2002 г., когато бе предишният ми юбилей. Имах изложби и в моята
галерия. Специално за изложбата са портретите и рисунки, а картините са
рисувани през последните 3-4 години. Картините ми изразяват мене самия, моя
стремеж към повече мълчание и тишина. Нашето изкуство е безгласно. Други работят
със словото и звука, ние с изображение ис послание. Всеки по свой начин и така трябва
да бъде. Посланието – да застанем над материалните и гръмогласните неща. В
последните картини правя все повече чисто абстрактни неща. Ще ми са да има в
тях послание със символи. Повече джаз и импровизации, и аз това правя с моите
неща.” Внучката Дайана е тръгнала по пътя на творчеството по примера на своя дядо и на майка си, дългогодишна актриса в ДКТ "Сава Доброплодни". В момента тя е второкурсничка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов".
От 1986 г. насам Константин Дончев е автор на 18
самостоятелни изложби в Силистра, Стара Загора, Пловдив, Козлодуй, Варна,
Дулово и Алфатар, както и в чужбина – в Кълъраш, Олтеница и Слобозия в
Румъния, и в Ню Йорк в САЩ. Участник е в групови изложби иу нас и зад граница,
както и в редица национални изложби (9 между 1994 и 2012 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар