
За тях се пращат номинации от граждани, от координаторите на
Програмата по области, от неправителствени и др. организации. С наградите –
грамоти и „ключове“ – при положителните и „катинари“ – при т.нар. отрицателни
категории.
По този начин се дават отговори на няколко въпроса: „Кои са най-активните граждани и
неправителствени организации, използвали правото си на достъп до информация? Какви журналистически разследвания бяха подготвени с помощта на Закона за
достъп до обществена информация? В кои институции
практиките на откритост и прозрачност са най-развити? Кои бяха най-затворените институции?“
В предишни години няколко силистренски адресата са удостоени с
грамоти: община Алфатар (в категория „Институция, най-добре организирала предоставянето на информация за граждани" награда „Златен ключ“ – „За демонстрираното
желание на общината да подобрява прозрачността в работата си и да улеснява достъпа
до информация за граждани“); защитникът на животните Карен Кузуян по повод разрешаването
на проблема с безстопанствените кучета в Силистра („За
активно използване на Закона за достъп до обществена информация по повод
разрешаването на проблема с безстопанствените кучета в Силистра“), а още по-назад във
времето – това е журналистката Росица Стефанова.

НФ „Силистра диша“ бе сформирана след медийни
публикации за намерението на община Силистра да отсече 87 чинари по улица
„Симеон Велики”, с цел да реализира инфраструктурен проект. Така бе поведена
борба за достъп до информация по проекта, особено в частта му за съдбата на
дърветата.
Според журито на Програмата за достъп до информация тази борба е
станала за пример на много други неформални сдружения, защитаващи граждански
каузи, които са в противовес на решения на местните власти. В резултат: на 12 септември бе създадена
съвместна комисия от общински експерти по проекта и членове на „Силистра диша“,
за да бъде изработено задание, чрез което в проекта да бъдат запазени
дърветата. 30 страници от спорния проект
са публикувани в сайта на Общината, както и сигнали на граждани, живеещи по улица
„Симеон Велики“, жалващи се от състояние на чинарите и от предизвиканите от тях
проблеми.
В Категория Гражданин, използвал най-активно правото си на информация Награда „Златен ключ” се присъжда на Мариета Сивкова, Ямбол – за последователно и упорито упражняване на правото на достъп до информация за преодоляване на негативни тенденции, свързани с прозрачността на местно ниво, използвайки всички механизми на Закона за достъп до обществена информация, включително защита на правото си в съда.
В категория Неправителствена организация, упражнявала най-активно правото си на достъп до информация награда „Златен ключ” за Сдружение „Фенове ЗА българския волейбол“ –за активно използване на ЗДОИ за постигане на по-голяма прозрачност в процеса на управление и администриране на волейболния спорт.
В Категория Най-добра журналистическа кампания, свързана с правото на достъп до информация награда „Златен ключ” се присъжда на Спас Спасов, кореспондент на в. „Дневник” и „Капитал” във Варна – за последователно и резултатно използване на ЗДОИ в разследването си за финансирането на частни медии в десет български общини през местните им бюджети, в рамките на което подготвя серия от аналитични статии.
В категория Институция, организирала най-добре предоставянето на информация за граждани награда „Златен ключ” за Община Сливен – за високото ниво на активна прозрачност и своевременното и ефективно изпълнение на задълженията по ЗДОИ, включително въведените с измененията от края на 2015 г.
В категория Институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и нарушава правата на гражданите антинаграда „Катинар” за Държавна агенция за бежанците при МС – за упоритото игнориране на задълженията по ЗДОИ за създаване и поддържане на секция „Достъп до информация“ на интернет страницата, за неотговарянето на заявления за достъп до информация, подадени по електронен път, за липсата на бюджети и финансови отчети на страницата на институцията. „Срамота” получава Община Елин Пелин – за неизпълнение на задълженията по ЗДОИ, свързани с активната прозрачност и за продължаващата тенденция на мълчаливи откази по заявления за достъп до информация.
В категория Най-абсурден и/или смешен случай за достъп до информация антинаграда „Вързан ключ” за Комисия за енергийно и водно регулиране за искането за присъждане на съдебни разноски по дело, с което се отменя мълчалив отказ на агенцията и след фактическо произнасяне по заявление за предоставяне на търсената информация на заявителя.
Четиринадесетата церемония за Деня на правото да знам в България се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”. Церемонията в България е в рамките на глобалното отбелязване на Международния ден на правото да знам от членовете на Мрежата на застъпниците за свобода на информацията. По повод празника бе организирана благотворителна кампания, в която 43 дарители, от които 10 са пожелали анонимност, събраха 4 000 щатски долара.
Сп. Гора: Естественият
ареал на разпространение на боровете е 800 м н.в., а на смърча – 1 100
м н.в.
В края на XX в.
настъпват съществени промени и в теоретичните принципи и насоки, и в
концепцията за стопанисване на горите. Устойчивото развитие на горските
екосистеми става главно направление в лесовъдската теория и практика. В
научните разработки и публикации е посочено, че при създаването на нови гори
трябва да се използват местните, автохтонни дървесни видове и произходи.
Иглолистните
горскодървесни видове да не се използват за залесяване извън ареала на тяхното
естествено разпространение. Така устойчивостта, а не продуктивността, се полага
в основата на предлаганите и прилаганите методи за отглеждане и създаване на
нови гори. През този, трети период, се появяват и някои негативни явления в
растежа, строежа и устойчивото развитие на културите от долния горскорастителен
пояс – масовото нападение от корояди и други вредители, съхненето и
преждевременното приключване на цикъла на развитието.
За ограничаване и
предотвратяване на тези негативни тенденции през 2016 г. на колектив от научни
работници, начело с доц. Гр. Попов, е възложено проучване. По-важните изводи
от него са няколко. Надморската височина се определя за решаващ екологичен
фактор, от който зависи състоянието и преуспяването на културите. Естественият
ареал на разпространение на боровете е 800 м н.в., а на смърча – 1 100
м н.в., така при 300 м н.в. масовото разпадане на културите е до 30-годишна
възраст, а при 700-800 м – до 60 години. Затова се отчита, че иглолистните не
бива да се използват за залесяване извън техния естествен ареал на разпространение.
Като основен лимитиращ
фактор се посочва пределната въздушна и почвена влажност, както и лесовъдските
грешки при създаването на културите – подготовка на почвата, гъстота на
залесяване и несистемно отглеждане. Изводът е, че смяната (трансформацията) на
иглолистните видове в този пояс с широколистни е обективен необратим процес,
като се предлага неговото целесъобразно направляване и регулиране.
Авторите на
проучването допускат залесяване с иглолистни дървесни видове в долния
горскорастителен пояс само на незалесени площи с противоерозионни цели и при
създаване на горскопромишлени култури. Икономическата оценка показва, че
залесяванията са рентабилни на най-добрите месторастения. Потвърждават се
нашите проучвания, според които капитализираните инвестиции за залесяване през
периода 1951-1990 г. са олихвявани с 1.78 % годишно (Въчовски, 2009, 2015).
Няма коментари:
Публикуване на коментар