Над 15 000 души се стекоха на 15-ия събор („Гайдарско надсвирване“) в родопското село Гела, за да се насладят на магическия звук на гайдата сред прекрасната природа. Сред тях бяха и силистренци, вкл. представители на „Еко клуб Силистра“ и на туристическа група с р-л Грета Михалева - ученици и възрастни.
Над 50 участници се изявяваха на сцената в 3 възрастови групи. Най-добри при малките гайдари станаха Стоян Глухов и Димитър Дърмонев. Любовта към гайдата доведе в Гела и 70-годишния американец Брус, който беше и най-възрастният участник. Задно с него още трима американци оформиха оркестър, за да демонстрират умения с каба гайда, обучени от Васил Бебелеков, починал на 56 г. миналата година в САЩ. В навечерието на събора в Гела шествие с над 100 гайдари от цяла България почете големия български музикант, прочул нашия фолклор отвъд Океана. 
Хиляди се стекоха, за да слушат гайда, а някои пробваха и уменията си на сцената. И като на всеки голям събор, на поляните в Гела се извиха кръшни хора и се въртяха чевермета. Проведен бе и поредният сбор на родовете, който е част от програмата.
Из интервю преди 12 години в www.ismena.bg с именития гайдар бай Дафо Трендафилов, роден през 1919 г. в село Гела, Смолянско, и пак в родното си село починал през 2010 г. „Направил някъде към 700-800 гайди...Някои мислят, че като е гайда, „проста“ гайда, та е длъжна да свири. Гайдата е един от много капризните инструменти, защото е от дърво...за предпочитане да е дрян. Обаче в Родопите няма дрян и дето го има, та е много келяв. Приятел от Бургас ми праща дрян. Иначе слива, ябълка, те са хубави плътни дървета. Като ги изработя малко да добият вид, ги слагам в топла вода и ги изварявам хубаво 2-3-5 часа.
А кожите за гайдите само със сол обработвам, само от яре е кожата. Овчата не става. Тя замирисва много от вълната. То каквато и да е кожата нали викат: вари го, печи го, пак си на гайда мирише...Самоук майстор съм. Защото имаше майстор отсреща, в Солища. Тодор Шишков се казваше. Той ги правеше и ний все на него: бай Тошо направи това, онова. Почина човекът внезапно и-и-и какво ще правя, почнах да правя гайди, през 1965 г. съм я правил първата и с нея свиря. Разликата между каба и джура гайда е в различната настройка. И там имат фа, ми и ре гайди обаче в по-висока тоналност и ний правим фа, ми ре гайди обаче по-долна тоналност. Родопската се настройва по друг начин..Една гайда се прави за една седмица. Другото го правя бърже, пискуните стават по-бавно. А то пискунът е гайдата. Това е най-трудно. Да ги уйдисаш двата пискуна по сила да бъдат еднакви. Особено надувката, то е голяма работа, много трудно....Мои гайди има из целия свят: Аржентина, Канада, САЩ, Бразилия, Франция, Германия, с изключение на Турция.
Най-много продадени гайди имам в Гърция. Не мога да кажа кога съм направил най много гайди – различно, зависи от поръчките. Когато постъпих като учител в музикалното училище в Широка лъка - бел. ред. - той негов основател през 1971 г. Там бях първия преподавател по каба гайда (Обучението на младите гайдари се извършва по по т.нар. слухово-подражателен метод) и тогава май че най-много гайди направих. Защото само за училището сторих 25 гайди. В началото ги давахме по 60-70 лв. Сега под 200 лв. надолу не давам гайда. И още правя гайди. На въпроса „Колко народ си изучил на гайда?“, отговаря: „В училището са се извървели всяка година по 10-12 души. 21 години бях там, значи горе – долу 200-250 души съм изучил. Разбира се, не всички станаха гайдари от тях. Обаче има известни. Имам гайдари в САЩ – Васил Бебелеков, Кирил Кетев. В Япония е Ивайло Кучев. В Швейцария – Стоян Колаков. Това са моста гордост. Петър Янев, т.е. гайдарят, който свири на Валя Балканска, също е мой ученик“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар