ИЗТОЧНИК: в. Труд, стр. 12,13, 02.08.2017
ПАВЛИН ДИМИТРОВ е роден през 1981 година в Бургас. Учил е в Колежа по туризъм в морския град и после във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където е взел бакалавърска степен. Зодия "Скорпион". Обича приключенията и от четири години е управител на остров Света Анастасия. Всеки ден животът му минава в пътуване по море и на късчето земя сред вълните, за което разказва вълнуващи истории. Той е единствен с такава професия в България. Може би защото нямаме толкова
много острови в морето, където се броят на пръстите на едната ръка. Но Света Анастасия е по-особен остров. През последните няколко години Павлин Димитров го превръща във все по-атрактивно и посещавано от туристите място по българското Черноморие.
Разговаряме с островния управител за това как протича неговият работен ден, за
романтиката, но и за сериозните неща в живота на малкото късче земя насред морето.
- Г-н Димитров, какво е общото между вас и Робинзон Крузо?
- Робинзон Крузо и неговите приключения са колкото далеч, толкова и близко до
моите преживявания на остров Света Анастасия. С изключение на това, че той води
борба за живот, а тук животът си тече с пълна сила. Ако говорим за такова
преобразяване, мога да съпоставя туземците с фаропазачите, които в моя случай
помагат безкрайно. "Робите" и "бунтовниците" на нашият остров бих оприличил с
персонала на туристическия комплекс, който се бунтува понякога от невъзможността
да си поеме глътка въздух в продължение на месец и в тежки условия да изхранва и
обслужва от 300 до 800 "нашественици" на ден.
Всички ги крепи идеята, че
представяме Бургас пред света и се стараем колкото можем, въпреки че при масовата
форма на посещения, има и хора, които остават недоволни. Радваме се на усмивките и
благодарностите, които получаваме от хората, пренощували на острова. Това е
истинското островно усещане и няма човек, които да е бил разочарован от една нощ
на скалата сред морето.
- Защо се кандидатирахте за тази странна длъжност "управител на остров"?
- Кандидатирах се за позицията на управител на туристически комплекс поради
факта, че години наред пътувах из България и Европа, и си мечтаех да работя в
родния Бургас. Хубаво е мечтите да се сбъдват. А на острова за пръв път съм идвал
като малък и си спомням светла стая, дървен нар, вериги в музея на втория етаж на
голяма манастирска сграда и пътуването с кораб на военните, сгушен в моя дядо.
- Какви легенди знаете за Света Анастасия?
- Легендите за острова са свързани с пиратски нападения, вкаменен кораб, дракон,
порта на слънцето, кладенеца на желанията, подземните тунели под храма. В тези
тунели всъщност лежат костите на монасите и днес са дом на водните змии на
острова. Трептенията на скалата, когато сломява огромни вълни, не ти позволяват да
спиш. Сякаш островът е жив и се бори с морската стихия и предава тази вибрация на
хората.
Усещането, че земята се движи след като си слязъл на пристана, също е
несравнимо. Подводните пещери на изток, които може би крият съкровища, но по
скоро са опасни капани за неопитни и дори професионални гмуркачи, които търсейки
незнайно какво, могат да осъзнаят, че най-голямото съкровище всъщност е животът...
- Кое е най-романтичното нещо на острова?
- Най-романтичното нещо на острова е да се качиш на фаровата площадка с любимия
човек. Там, на 23 метра над земята неволно хващаш ръката или прегръщаш човека до
теб, за да не паднете от "скоростта, с която земята се върти" или просто, "за да не ви
духне вятърът."
- Има ли и призраци?
- Когато настръхваш без да ти е студено, казват, че наблизо има призрак. На мен ми се
случва редовно, когато пристъпвам в храма. Просто мястото е свързано с безброй
съзнания и души преживели тук радости и скърби. Тук, освен венчавки и кръщенета,
се случват и погребения. Хора идват тук, за да разпръснат праха на свои близки сред
морето.
- Много хора си мислят, че щом сте управител на остров, значи живеете там като
отшелник?
- Да живееш като отшелник на място, където идват корабчета и лодки от целия
бургаски залив, е трудно. Първата година оставах на острова всяка вечер, за да
обслужвам гостите, но после се появи любимата, а по-късно и малкият ми син Христо,
заради които се прибирам в Бургас всяка вечер. Той вече е на 2 години и острова е
любимото му място - с кучето Анастасия и с всички приставащи и отпътуващи
корабчета. Знае ги по имена.
- През зимата само фаропазачът ли остава на острова? За зимите тук се носят
страховити истории, че вълните го заливат?
- През зимата пътувам поне веднъж седмично до острова и няма нищо по хубаво от
това да споделиш обяд около нафтовата печка с фаропазача, докато навън бушува
леден вятър. Вълните не могат да залеят острова но вилнеят на пристана и го
покриват с миди. След лютата зима вече нямаме пясъчен плаж а едно поле от мидени
черупки, които бавно се превръщат в нов пясък.
Всъщност, на фара дават вахти 5 човека и с всички се разбирам, няма как. Те са хората,
които бдят над мястото целогодишно и когато има поражения и проблеми,
сигнализират своевременно.
За щастие, скоро е нямало сблъсъци на кораби, но
фаропазачите споделят история за една сутрин, в която се събудил един от тях и през
прозореца видял носа на кораб. Имало гъста мъгла и търговски съд под гръцки флаг се спрял точно, където е скалата, приличаща на кораб. Най-интересното е, че по
корпуса му нямало никакви поражения. Разтоварили, изтеглили го и корабът
продължил на собствен ход.
- Защо всички острови на нашето море носят имена на светци?
- Според мен, защото са точните места за уединение и молитви далеч от хорската
суета. По време на турското владичество са били стожери на християнството, под
опеката на Вселенската патриаршия.
- Във връзка с тъмното минало на острова, известен преди като "Болшевик", като
остров затвор, намирани ли са скелети?
- Покрай тъмното минало на острова, скелети е имало, има и днес под пода на храма,
където са погребвали монаси и игумени. Щернята за сладка вода е вградена в
църквата днес. В нея трупаме новото съкровище на острова, като всеки посетител си
пуска монета с желание. Там водните змии пазят съкровището.
- Какви други животни има?
- На острова имаме и сухоземни костенурки, а около тетраподите от южната страна
живеят морски видри. Гларусите са най-многобройните представители на
животинския свят.
- Водолази откриха интересна подводна галерия, ще предлагате ли скоро и дайвинг
на Света Анастасия?
- Всеки, които желае да се гмурка около острова, е добре дошъл. На няколко пъти клуб
"Приятели на морето" се спускат с тежко водолазно оборудване и споделят, че през
лятото е чудесно за гмурка не с маска и шнорхел.
Желаещите да се гмурнат с инструктор и да разгледат тайните на острова под водата
трябва да се свържат с водолазни клубове в Бургас или Созопол, да си уговорят ден и
час, транспорт до острова и да се насладят на вълшебния подводен свят.
Препоръчваме това да става сутрин от 8 до 11 ч, когато е спокойно от изток и водата
е прозрачна.
- Трябва ли, според вас, островите да са обитаеми?
- Островите е хубаво да са обитаеми с оглед на факта, че представляват уникални
туристически дестинации. В Гърция имат хиляди, тук ги броим на пръстите на едната
си ръка и няма нищо лошо в това да бъдат достъпни за посещения.
- Хората, когато чуят че сте управител на остров, какви въпроси ви задават и какво си
мислят, че работите?
- Когато хората чуят "управител на остров", се сещат за "директор на водопад". Какво
да му управляваш на един остров, който си стои някъде в залива. Всъщност, отговарям
за 20 човека персонал, 4 търговски обекта и имущество, оценено за милиони левове.
Ежедневно трябва да се организират доставки на стоки по море, посрещане и
изпращане на гости, туристически групи, делегации на община Бургас. Обеди и вечери
в ресторанта. Концерти и културни събития.
Работата е много, но доставя удоволствие да пътуваш всеки ден по море и да се срещаш с усмихнати хора, дошли да
се насладят на едно от най красивите места в България.
А става дума за площ от 7,5 дка и за отстояние от 40 минути по вода с кораб от модернизирания порт Бургас. До преди няколко години до острова, носещ името на светица лечителка, са идвали предимно рибари и бохеми. Изключват се периодите преди 9 септември 1944 г., когато тук е имало на няколко пъти политзатвор с карцер, но за сметка на това стилна мултимедийна експозиция припомня за онези времена, предшествали назоваването на острова „Болшевик“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар