За човек, който поне малко следи какво се случва през последните десетилетия в държавата ни, все по-ясно става, че представляващите на властови позиции съвременния българин в политическия смисъл все повече се показват като царе на празните обещания; на силните, но лишени от смисъл думи; на свистящите като змийско съскане болезнени клейма; на изкривени от лицемерие усмивки, както и на целувки по принуда, в които няма и капка искреност.
И най-страшното - от кулите на властта към народа се изпращат със страхотна сила кълба от жарава със сплъстена омраза в нея към всичко родно, към цялото ни минало, към бивши приятели и към настоящи врагове. С глупавата постъпка на всеки, стигнал върха, да изгори стълбата, благодарение на която е успял да се изкачи "там, горе". С облечената в поквара надежда да се задържи възможно най-дълго на най-ветровитото място, дори с цената на угодничество в чужда полза и на предателство към тези, на които дължи своето издигане.
И в същото време, независимо че е най-близо до слънцето, най-често се държи като ординарец пред генерал, на когото е готов да лъска до отмала чепика, ако трябва и с език - на сухо и без вакса. Независимо че висшестоящият сменя армейските си пагони като носни кърпички, използвани многократно от предишни собственици, включително да си чистят окървавените от употреба ножове, проболи не едно и две невинни, но вярващи в идеята сърца. Както се казва обаче "Това е положението" (При французите звучи още по-отчайващо обобщаващо "Това е животът" - "C'est la vie c'est comme ça").
В Деня на шегата и лъжата ще мислим, в деня на началото на "славния" Априлски пленум на БКП - 67 години по-късно, ще гласуваме. Най-вероятно за същите с мъничката вероятност да са си взели поука от предишните изборни фалстартове. В противен случай...продължаваме с буксуването в калта, докато не затънем толкова много, че дори и Господ да слезе от небето, пак да не може да ни спаси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар