Проф. д-р Пламен Митев в Силистра: Най-вероятно още от март-април 1872 г. Васил Левски е бил следен и целенасочено издирван

 

В Силистра през последните 1-2 десетилетия рядко звучи публично и пред широка публика академично слово на гостуващи представители на университети и научни звена. Както и на изявени творци в различни сфери – литература, изобразително изкуство и др. Изключвам изявите от този род на Филиал Силистра и на Регионален исторически музей Силистра (в случая най-често в рамките на проекти с участие на неговото ръководство и уредниците му), при това обикновено в камерна обстановка пред специализирана аудитория.

По една или друга причина датата 10 февруари – ден на освобождението на града от руските войски в края на османския период от неговото развитие като отбранителна крепост, е конкретният повод в Силистра да гостува видна личност, която силистренци са петимни да чуят със завладяваща лекция. Всичко това се случва в рамките на програмата „Пред олтара на свободата“, провеждана от община Силистра, заедно с ОбК „Васил Левски“ и Общински клуб „Христо Ботйов“, представлявани от Цветана Цанова като техен председател.

Тази година в навечерието на празника от името на Общобългарския комитет „Васил Левски“ проф. д-р Пламен Митев се представи с  темата „150 години безсмъртие – нови документални свидетелства за живота и делото на Васил Левски“. По подобна тема („150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят”) в София историци проведоха национална конференция, като събитието е част от Националната програма за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски под патронажа на президента на Република България Румен Радев.

В нея гостът на Силистра, който е преподавател в Софийския университет, участва с доклада „Васил Левски, Арабаконашкото приключение на Димитър Общи (присвоеното е на стойност 125 000 гроша) и комитетското дело (нови историографски прочити и предизвикателства)”. Някои от моментите от него той пресъздаде и пред силистренци – общественици, ученици, преподаватели в училища и във филиала ан Русенския университет.

Примерно, научаваме (по публикация в www.lifebg.eu с допълнения от ВЕРСИНАЖ) как „В новооткрита телеграма на управителя на Търновския санджак до Великото везирство от 28 декември, в която за първи път се съобщава за залавянето на Левски, изрично е отбелязано, че Дяконът е издирван от 7-8 месеца, т.е. от пролетта на 1872 г. и  властите са прихванали вече 60-70 писма и документи, които той е получавал през тези месеци от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия“ („Не обирът при Арабаконак, не издайничеството на Димитър Общи и арестуваните преди него комитетски дейци са подтикнали властите да почнат издирване на Васил Левски“, е посочи ученият, добавяйки, че началото на интереса на властите към Васил Левски трябва да се ориентира няколко месеца по-назад във времето, тъкмо пролетта на 1872 г.

От лекцията на проф. Митев стана ясно, че преводи и на други османски документи от същия период ни позволяват да имаме повод за нов „прочит“ на събитията, включително отнасящи се до Васил Левски и до неговите сподвижници в подготовката на българската национална революция. Тези документи, сред които и донесения на агентурата на Империята, са станали достъпни, благодарение на публикуването им в цифвовизиран вид в държавния архив на Турция, което позволява да бъдат четени.

Примерно, второто писмо на Каравелов до Левски, в което се говори за вдигане на въстание, е „пътувало“ близо 3 седмици – от 1-2 ноември до 21 ноември 1872 г.) по „маршрут“ Букурещ – Гюргево - Русе – Велико Търново, преминавайки през най-доверени лица като Никола Обретенов, Христо Иванов-Големия и Матей Миткалото). Според проф. Митев, „е възможно те да са предатели“, но в същото време се допуска, че има и хипотеза писмата до Апостола да са станали преди това известни на властта (казано точно, според професора, „да са били придобити още преди Русе“).

По този повод той постави ударение и върху разбирането си, че при това положение саможертвата на Левски става още по-голяма, защото въпреки всички обстоятелства е продължил своята дейност, за да дава указания по места. Така си даваме сметка за истинския му героизъм и за мащабността на неговото дело, осъзнавайки от съвременна гледна точка, че не е възможно „наведнъж еднозначно осмисляне“ на периода.

Още повече, че по онова време османската власт засилва дейността на своите „шпиони“, увеличавайки и заплащането им (говори се за 3 000 гроша на месец, което е ¼ от годишната заплата на един учител). Малка, но интересна подробност – необходимите пари са вземани от средствата за…здравна дейност в империята. В продължение по темата според проф. Митев някои от новите информационни масиви имат и шокиращ характер – примерно в няколко района на Западна България преди 150 години за народната борба са били ангажирани 400-500 „млади, образовани, богати българи – местни първенци“, което говорело за реалния мащаб на свършената от Левски и сподвижниците му дейност в рамките на 1-2 години.

Сред разгледаните в лекцията теми бе и рождената година на Васил Левски, тъй като 1937 г. се оказа, че е еднозначно решение на роднините при въздигане на паметника му в София през 1895 г., тъй като не е имало свидетелство за раждане. Според преводи обаче на регистри, даващи информация за мъжете християни в Карловско, подлежащи на данъци в империята, при това в поне 20-годишен период (от 1833 г. нататък), става ясно, че вариант за негова рождена година е 1843. Това се „връзвало“ с известност, че на 15 г.  през м. декември 1858 г. Васил Иванов Кунчев се е замонашил. През годините, предвид признания на Левски пред следствието, че е на 26-27 години при залавянето му, е имало и версия за година на раждане през 1846 г., което не се е приемало „широко“. Заключението на историка е, че „не е толкова важно кога е роден Васил Левски, а какво е направил“.

Тема в неговата лекция бе и теорията за четническото движение в контекста на тиражираното разбиране, че Левски е против неговото развитие в смисъла на неговия идеолог Георги Сава Раковски. Вече се смята, че и тази „теория“ трябва да бъде преосмислена, тъй като се смята, че и Левски намира за необходимо да има надграждане в четническото движение, което в националната революция да се слее с въстание вътре в българските земи. Т.е. и през 1870-1872 г. специалистите са склонни да смятат, че няма промяна в тактиката на действие по посока освобождението на България.

И на практика Васил Левски е сам поискал да бъде неин емисар, с каквато задача се нагърбил, а именно да сглоби в общ сегмент четничеството с всичко останало като възможности. Следователно в това отношение има приемственост, а не противопоставяне, т.е. прилага се смесена тактика, което води до извода, че няма повод за историците да противопоставят националните ни герои. Защото не е необходимо да се обяснява „кой е по-велик и по-добър, всеки е дал, каквото е дал, за да вървим напред“.

Още от проф. Павлов: лятото на 1872 г. е най-интересното в живота ва Васил Левски. Все още няма отговор на въпроса: ако има предателство по негов адрес, кой е предателят? Изследването му е голямо предизвикателство, защото събитията в този период са драматични и изискват преосмисляне, тъй като от м. юли Апостолът е в „България“, за да подготвя националната революция. Въпросният случай „Арабаконак“ обаче променя хода на събитията, следват арести, мрежата от комитаджии е разбита, а оттам и нещата тръгват дирите на самия Васил Левски. С направената към настоящия момент уговорка, че най-вероятно още от м. март - м. април 1872 г. той е бил следен и целенасочено издирван.