При това то бе
навръх рождения й ден – 8 февруари: случайно ли или напротив на тази „лична“ дата,
предвид това, че осмицата е символ на безкрайността във времето и
пространството. Както и на оригиналните идеи, новите технологии, научните
открития и изобретения. Всеки човек, когато е давал от себе си – средства,
труд, инициативи, има необходимост да получи като завещание подобен свят момент.
За да оправдае пред себе си отсъствие от семейни дела, похабени нерви, безвъзвратно
загубена енергия, която е можел да оползотвори по друг начин и в алтернативна посока.
Включително за собственото си здраве и спокойствие, за да бъде дълго жив и здрав,
съхранен от спестени поводи за завист, урочасващи погледи и преживени
разочарования от чужди думи и постъпки.
В случая става
дума за обикновена жена, която може и никога да не е била на издигнато място в служебната
йерархия, защото в дългата си трудова кариера е била помощник на медицинска
сестра и детегледачка, работила е в някога знакови предприятия като „Свежест“ и
„Камъшит“, но оставя следа, по която е добре да вървят повече хора. Едно на
ръка, че повече от 30 години е организатор на успешна група за любителско
творчество, наречена „Добруджа“, която е част от колективите на най-старото
силистренско читалище. Заедно с останалите самодейци е редовен участник
в различни фолклорни прояви, включително на фестивала „Гозбите на Добруджа“ и
на Празник на хляба в Силистра, както и на други подобни места у нас и зад
граница.
През последните години
Христова е дарител и на народни носии както на българи, така и на чужденци,
сред които и дипломати. Последният й подарък бе за именитата ни тенисистка
Мануела Малеева при гостуването й в Силистра за турнир на мъже ветерани през м.
септември м.г. По подобен начин с подарък – носия от нейната колекция,
е изразявано уважение и към други официални гости на града – общо към 20, дошли
от Япония, Русия, Полша, Румъния.
Отделно – за Украйна,
специално за българската общност в село Олшанка, Кировоградска област, където
живеят потомци на добруджанци и в частност на някогашните алфатарци. Внимание
със същия жест е оказано към организатори на големи фестивали и други културни
събития в България (София, Несебър, Варна), в които представителите на
най-старото в Силистра читалище участват с песни, танци и обичаи.
Сред най-известните и
заслужи нейния ценен дар е проф. д-р Любомир Пенев от БАН-София, който е родом
добруджанец и е меценат в сферата на културата. С добруджанска носия благодарение
на Христова може да се похвалят Галя Асенова – водеща в ТВ СКАТ, Калоян Николов
– директор на Еврофолк България, продуцентска къща „Сънрайз Маринов“ – Варна,
НЧ „Доростол“ и Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра,
„Балева къща“ – Трявна, и др. Разбира се, комплекти от стари български народни
носии са отредени и за внуците от двамата й синове.
Заради тези си изяви
Христова или (кака,
леля, баба) Мария, както я наричат още, е носител с решение
на Общински съвет – Силистра на наградата
„За граждански принос“, за да бъде завинаги сред удостоените с нея съвременни
добруджански будители. Отделно, също заслужено е получила преди години „Златна
значка“ от тогавашното министерство на търговията. Получила е и многобройни други
признания на организатори и журиращи комисии за успешни участия в различни конкурси: кулинарни, за народни носии и
пр.
В днешно време, а и назад в годините, всяка общност трябва да има свой лидер, за когото е важно как тя трябва да бъде представяна по най-достоен начин, за да бъде защитено нейното името, за да бъде забелязана и оценена. Независимо дали става дума за подготовка на най-обикновена празнична трапеза за вътрешна консумация или за посрещане на „скъпи гости“, за които е важно да бъде опечен добруджански кравай за пред „чужденците“. За дарените ризи, престилки, забрадки, плетени чорапи, везбени месали и тъкани черги, някои от които на по сто и повече години, вече споменахме по-горе.
Те са напуснали нафталина на старата семейна ракла, завещана от наши предци, за да заемат гордо своето място в нечий друг дом, на който привнасят топлина и уют. С надеждата да му бъдат не само украса, но и да разказват на обитателите му истории от древни времена. Примерно чрез алфатарската престилка – всепризната „приказва без край“, или чрез грейналите цветове на добруджанската дреха, които не само удивляват със своето разнообразие, но и облагородяват човешките души.
В концерта,
посветен на Мария Христова, тя като виновник и адресат на красивото тържество
получи словесни поздрави и изящни поздравителни адреси, както също подаръци и цветя
от най-важните институции: Областна администрация, Общински съвет – Силистра, община
Силистра, НЧ „Доростол“ и други читалища от областта, Регионална библиотека –
Силистра, от дългогодишни народни представители и от депутати в Европарламента,
родом от Силистра, Добрич, Варна и Дулово. Разбира се, от своите съмишленици от
Група „Добруджа“ начело с нейния ръководител акордеониста Пламен Калчев. Своята
съпричастност към юбилярката проявиха Ротари клуб Силистра, Неформална група „Рицари
на доброто – Силистра“, етнологът д-р Йордан Касабов, сем. Калина и Михаил
Михайлови от село Шуменци и много други.
От
разпространената биография на юбилярката Мария Христова научаваме, че
произхожда от семейство на средни земеделци, но на практика, според възможностите
на Добруджа, е представител на дарителски и просветителски род. По майчина
линия е от свещеническа фамилия – прадядо й е служил в храма на Алфатар, за
изграждането на който е участвал в събирането на средства. Попският й род дава
на общността и многобройни учители, включително нейния вуйчо проф. Александър
Маджаров и сина му проф. Георги Маджаров, преподавател във Великотърновския
университет.
Честит празник,
Мария Христова!
Няма коментари:
Публикуване на коментар