Тържество в чест на самодейката Мария Христова от Силистра или за човешката благодарност и за стойността на една достойна годишнина

 

В днешното на пръв поглед динамично и противоречиво във всеки смисъл време да изразиш на някого благодарност за стореното от него е не само нещо, което заслужава уважение, но е и истинска нравствена благодат. Защото в период на трансформация на света, каквато твърдят специалистите, че протича в различните житейски сфери, хората се отчуждиха, отродиха и престанаха да си обръщат внимание. В този ред на мисли ме наведе проведеното от Народно читалище „Доростол“ – Силистра тържество в чест на 80-ата година на самодейката Мария Христова, родом от Алфатар, но живееща повече от шест десетилетия в духовната столица на Крайдунавска Добруджа.

При това то бе навръх рождения й ден – 8 февруари: случайно ли или напротив на тази „лична“ дата, предвид това, че осмицата е символ на безкрайността във времето и пространството. Както и на оригиналните идеи, новите технологии, научните открития и изобретения. Всеки човек, когато е давал от себе си – средства, труд, инициативи, има необходимост да получи като завещание подобен свят момент. За да оправдае пред себе си отсъствие от семейни дела, похабени нерви, безвъзвратно загубена енергия, която е можел да оползотвори по друг начин и в алтернативна посока. Включително за собственото си здраве и спокойствие, за да бъде дълго жив и здрав, съхранен от спестени поводи за завист, урочасващи погледи и преживени разочарования от чужди думи и постъпки.

В случая става дума за обикновена жена, която може и никога да не е била на издигнато място в служебната йерархия, защото в дългата си трудова кариера е била помощник на медицинска сестра и детегледачка, работила е в някога знакови предприятия като „Свежест“ и „Камъшит“, но оставя следа, по която е добре да вървят повече хора. Едно на ръка, че повече от 30 години е организатор на успешна група за любителско творчество, наречена „Добруджа“, която е част от колективите на най-старото силистренско читалище. Заедно с останалите самодейци е редовен участник в различни фолклорни прояви, включително на фестивала „Гозбите на Добруджа“ и на Празник на хляба в Силистра, както и на други подобни места у нас и зад граница.

През последните години Христова е дарител и на народни носии както на българи, така и на чужденци, сред които и дипломати. Последният й подарък бе за именитата ни тенисистка Мануела Малеева при гостуването й в Силистра за турнир на мъже ветерани през м. септември м.г.  По подобен начин с подарък – носия от нейната колекция, е изразявано уважение и към други официални гости на града – общо към 20, дошли от Япония, Русия, Полша, Румъния.

Отделно – за Украйна, специално за българската общност в село Олшанка, Кировоградска област, където живеят потомци на добруджанци и в частност на някогашните алфатарци. Внимание със същия жест е оказано към организатори на големи фестивали и други културни събития в България (София, Несебър, Варна), в които представителите на най-старото в Силистра читалище участват с песни, танци и обичаи.

Сред най-известните и заслужи нейния ценен дар е проф. д-р Любомир Пенев от БАН-София, който е родом добруджанец и е меценат в сферата на културата. С добруджанска носия благодарение на Христова може да се похвалят Галя Асенова – водеща в ТВ СКАТ, Калоян Николов – директор на Еврофолк България, продуцентска къща „Сънрайз Маринов“ – Варна, НЧ „Доростол“ и Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра, „Балева къща“ – Трявна, и др. Разбира се, комплекти от стари български народни носии са отредени и за внуците от двамата й синове.

Заради тези си изяви Христова или (кака, леля, баба) Мария, както я наричат още, е носител с решение на  Общински съвет – Силистра на наградата „За граждански принос“, за да бъде завинаги сред удостоените с нея съвременни добруджански будители. Отделно, също заслужено е получила преди години „Златна значка“ от тогавашното министерство на търговията. Получила е и многобройни други признания на организатори и журиращи комисии за успешни участия в различни конкурси: кулинарни, за народни носии и пр.

В днешно време, а и назад в годините, всяка общност трябва да има свой лидер, за когото е важно как тя трябва да бъде представяна по най-достоен начин, за да бъде защитено нейното името, за да бъде забелязана и оценена. Независимо дали става дума за подготовка на най-обикновена празнична трапеза за вътрешна консумация или за посрещане на „скъпи гости“, за които е важно да бъде опечен добруджански кравай за пред „чужденците“. За дарените ризи, престилки, забрадки, плетени чорапи, везбени месали и тъкани черги, някои от които на по сто и повече години, вече споменахме по-горе.

Те са напуснали нафталина на старата семейна ракла, завещана от наши предци, за да заемат гордо своето място в нечий друг дом, на който привнасят топлина и уют. С надеждата да му бъдат не само украса, но и да разказват на обитателите му истории от древни времена. Примерно чрез  алфатарската престилка – всепризната „приказва без край“, или чрез грейналите цветове на добруджанската дреха, които не само удивляват със своето разнообразие, но и облагородяват човешките души.

В концерта, посветен на Мария Христова, тя като виновник и адресат на красивото тържество получи словесни поздрави и изящни поздравителни адреси, както също подаръци и цветя от най-важните институции: Областна администрация, Общински съвет – Силистра, община Силистра, НЧ „Доростол“ и други читалища от областта, Регионална библиотека – Силистра, от дългогодишни народни представители и от депутати в Европарламента, родом от Силистра, Добрич, Варна и Дулово. Разбира се, от своите съмишленици от Група „Добруджа“ начело с нейния ръководител акордеониста Пламен Калчев. Своята съпричастност към юбилярката проявиха Ротари клуб Силистра, Неформална група „Рицари на доброто – Силистра“, етнологът д-р Йордан Касабов, сем. Калина и Михаил Михайлови от село Шуменци и много други.

От разпространената биография на юбилярката Мария Христова научаваме, че произхожда от семейство на средни земеделци, но на практика, според възможностите на Добруджа, е представител на дарителски и просветителски род. По майчина линия е от свещеническа фамилия – прадядо й е служил в храма на Алфатар, за изграждането на който е участвал в събирането на средства. Попският й род дава на общността и многобройни учители, включително нейния вуйчо проф. Александър Маджаров и сина му проф. Георги Маджаров, преподавател във Великотърновския университет.

Честит празник, Мария Христова!