петък, 24 февруари 2023 г.

И пак се питаме: във времето ли сме, то с нас ли е или ни заобикаля?


От днес, 24 февруари 2023 г., силните сини очи на Васил Левски гледат с кристален блясък от 20-те чифта на изображенията в най-добрите творби в раздела "Приложно изкуство" в Областния конкурс "И ние сме във времето", подредени във фоайето на втория етаж в Областна администрация Силистра по повод награждаването в понеделник. По ирония на съдбата като в шпалир те ще проследят дошлите за регистрация в РИК - Силистра кандидати за народни представители от 20-и многомандатен избирателен район във връзка с изборите на 2 април 2023 г.

Колцина от тях ще си зададат въпроси от рода на:

- "Какво да кажа на избирателите, Василе, за да ми повярват и съответно да ме подкрепят за народен избраник от един от районите с най-малък брой депутати и обхващащ един от най-бедните региони в страната?";
- "Ще познаят ли, Апостоле, дали съм искрен в намеренията си на евентуален депутат в 49-ото НС на Република България, тази България, за която ти мечтаеше да бъде чиста и свята република за всички - българи, турци, както и за други етноси и социални групи...?";
- "Дяконе, имам ли качества да представлявам там, където се комат закони, своя род, приятелите и съпартийците си, а и всички добруджанци, както е по конституцията на Република България?";
- "Ще бъде ли дълъг животът на 49-ия парламент, за да си струва да да стана част от него?";
- "Достоен ли съм да бъда избран, за да защитавам интересите на гражданите от Крайдунавска Добруджа, уважаеми Левски?"; - "Дали и днес ти, най-великият българин за всички времена, би написал в тефтерчето си отново онова прословуто и неразгадано и до днес "Народе????", без да си ни обяснил преди век и половина какво означават онези завещани от теб четири въпросителни?".

И, тъкмо на Сирни Заговезни/Прошки кукерите ще изгонят злото от къщите, мегданите и душите на хорото..., и към тях ще се запътят кандидатите за депутати. Няма празно! Но друго си е да пристъпиш на чисто! Дано го имат предвид знайните, дето им е омръзнало ходенето сред народа с протегната за електоарална помащ ръка. Ама няма как - за едни е дълг, за други - навик, за трети - препитание, за четвърти - жизнено важно е да бъдат в ролята на Някой си, и т.н.

За незнайните, които тепърва прохождат в тази игра, най-важното е да разберат за какво става дума и повече да питат хората, отколкото да им говорят пратени от партийните централи фрази, често изпразнени от смисъл и съдържание. Защото отдавна изборите не са "Дайте, (за) да дадем!", а възможност да извлечеш поука, да си научиш политическия урок, да усвоиш граматиката на изборния процес и, ако ти се случи отново да влизаш в същата роля, да не допускаш досегашни грешки или тези на предшествениците си.

Колко малко се иска от един кандидат - да бъде усмихнат, позитивен, доброжелателен, слушащ, а не бърборещ скучнотевини. И колко много трябва да даде на всеки, от когото очаква да му се довери - най-малкото надежда, че се ангажира с проблеми, които е разбрал, че са важни за голяма група от хора.

И така: прескачаме деня на самодейността, яхнали в нейна чест Баба Марта с неизтощимата й бяло-червена сила, завещана от нашите изически деди; ден по-късно се покланяме пред паметниците, свързани с Освобождението (то от "време оно" е едно и също, нищо че го наричаме с различни именавсеки го пресъздава през свой поглед или сметка). И, хайде на поход към изборнит урни, уморени от гласуване! За всеки случай прескачаме 1 април, дето тази година е натоварен с непосилната задача да бъде Ден за размисъл - знаем отколе какъв ден е!

В навечерието на Сирни Заговезни и Прошки: с прибежки и приползявания през най-дългите пости до заветния 2 април ни чака дълъг път! А след него идва Великден, за да завъртим вездесъщото сключено хоро - вечен символ на кръга (безкрайността) и на любовта между хората!

Няма коментари:

Публикуване на коментар