Пиеса с действие в силистренската крепост от преди век и половина в репертоара на ДКТ Силистра

„Родината или Силистра“ е театрално произведение в четири действия, написано през 1872 година от Намък Кемал (1840-1888), научаваме от Уикипедия, от публикация в www.eprints.nbu.bg и от други сайтове в интернет. Творбата на автора – писател, философа и националист, който е родом от Текирдаг, е от първите типични примери за романтичен театър в турската литература няколко десетилетия преди края на османската империя. Според споделен кратък пост във Фейсбук от страна на директора на Драматично-куклен театър - Силистра Златина Станева, пиесата влиза в репертоара на театъра за началото на следващия театрален сезон. 

Известно е, че режисьор на спектакъла ще е Невена Митева, която почти четвърт век бе директор на Драматичния театър в Габрово и е основател на фолклорния театър на открито в етнографски комплекс  „Етъра”. Според специалистите, в пиесата има силен патриотичен елемент, като чисто човешко чувство, което в същото време е олицетворение на любовта към родината, независимо от етническата принадлежност и конкретната страна. 

Творбата е най-противоречивата и критикувана пиеса на автора, макар и превърнала се в негова емблема – достатъчен повод да се говори за името и творчеството му и 135 години след неговата смърт. Включително и заради факта, че по повод пиесата писателят е арестуван и депортиран във Фамагуста (о. Кипър, по ирония на съдбата прославен в стихове от поета Никола Вапцаров). Любопитна подробност - името на забравения в България автор е носило в периода 1944-1959 г. училището за турски език в град Силистра.

Според литературоведите пиесата е целяла да мобилизира в обществеността чувствата на патриотизъм и героизъм. Сюжетът се развива около любовта на младо момиче и нейния любим младеж, която влиза в костюма на войник и се присъединява към отбраната на Силистра, за да бъде с него на бойното поле и да сподели същата съдба. Силистренската крепост е една от най-важните в Североизточна България по време на Османската империя, но и преди това – в римския и византийския периоди, както и във вековете на двете български царства. Според писателя, случаят е взет от времето на турско-руската война през 1828 г., но е приложен към Силистренската битка в годините на Кримската война от 1853 г. Първоначално пиесата има за място на действието манастир, а по-нататък е пренесено в града. Битката за Силистра е пресъздадена като модерната и днес възстановка в Париж по време на изложение в края на 19 в.

Още две любопитни интерпретации, нямащи връзка с пиесата, но отново отнасящи се до Силистра през същия период. В годините на Кримската война военен кореспондент е бъдещият патриарх на руската класическа литература Лев Николаевич Толстой, който след време пише своите уникални „Севостополски разкази“, но се твърди, че ползва „впечатления“ от силистренския си период. Както и, че според краеведа и писател Петър Кънев, е имал…изгора от Алфатар. Тази любовна история също „плаче“ за сцена, стига да има кой да напише пиеса по текстовете на алфатареца.

И още за „Родината или Силистра“ – след публикуването й пиесата е известна повече само като „Силистра“ (понятието ватан – отечество, родина, се оказало опасно), предвид цензура и забрана. Едва по-късно разпространението става с първоначалното име.  Иначе в пиесата са описани турските патриоти, които защитават до последен дъх силистренската крепост.

Това е единствената творба, видяна приживе на сцена от автора й Намък Кемал, при това преди да замине за Галиполи като държавен служител. Първото представление е на 1 април 1873 г.  Още една корелация: долу горе в същия период в Силистра се играе първата театрална постановка, за което свидетелства паметна плоча на сграда на ул. „Христо Смирненски“ (в близост до катедралния православен храм в града).

 

Пиесата е играна стотици пъти, вкл. в градове като Измир и Солун. Още една любопитна забележка: според турски историци и литератори, в пиесата се търсят „расови черти“ от образите на Ботев и Каравелов, от каквито герои е имала нужда тогавашна Турция. За първи път в турската история е развита чрез пиесата идеята за национализма, като противовес на османския султанлък, разбира се, т.е. пиесата е „знаме“ на националните движения не само на останалите народи в империята, но и на турското национално консолидиране.

Когато е играна в Истанбул, тя предизвиква демонстрации по улиците (да си спомним спомагателната революционизираща функция на възрожденското „театро“ у нас). През 1855 г. Намък Кемал заминава за София, където дядо му е областен управител, а баща му е управител на българските имоти в Пловдив.

Много пъти Намък Кемал е бил заточван, а произведенията му  са били забранявани и това ги прави още по-въздействащи. Той е автор на стихотворения, вдъхновили по-късно основателя на Турската република Мустафа Кемал. Бъдещият Ататурк, който също е записал свой български период, бидейки на служба в София, имал любовна история с българка – генералска дъщеря, отношенията с която остават неосъществени в брак. Използваните силни метафори поразително напомнят на българските възрожденски метафори (бедната и страдаща майка родина, нейните чеда, които трябва да я защитят, забитият нож в сърцето и др.).

Наричат Намък Кемал „поет на родината“. Родният му дом е на юг от Одрин, на запад от Истанбул и днес е музей, поразително напомнящ копривщенска къща. Неговият портрет на човек на перото е като че ли самият български революционер Любен Каравелов, а съратниците му изглеждат като наши възрожденци комити.

В жестовете си младотурските революционери сякаш „повтарят“ езиковите жестове на българското четничество и въстания. Те също трябва да се изправят срещу един империализъм - този път европейския, срещу победителите в Първата световна война. Това е също война на слабите срещу силните (Турция по това време е неграмотна и бедна страна) и в нея също се появява идеята за необходимостта да се живее под покровителството на по-силния (за Турция това е САЩ или Англия).