вторник, 15 март 2016 г.

Кукерски празници от Айдемир в Добруджа до Брънещ в Румъния


По БТА и ВЕРСИНАЖ

За четирийсет и първа година в силистренското село Айдемир бе организиран фестивал на кукерите и маските. В историята си празникът е бил отлаган само веднъж - през 2010 година заради лошото време. Организатори на проявата са Силистренската община - основен спонсор, и Народно читалище "Родолюбие-2006" заедно с кметството в селото - инициатори и стожери на проявата. 

Победители - кукерските групи от Калипетрово, Айдемир и Варненци, награди за Конницата на дъщерите на хановете от рода Дуло и два литературни героя - Мускетарят и Кралицата, също представили се на коне. Индивидуални награди за деца и младежи, изиграли рицар, пеперуда, пчеличка, дявол и др. герои от приказки, книги и филми.


Според силистренската етнографка Донка Съботинова в много селища от Крайдунавска Добруджа обичаят е пренесен от заселници от Одринска Тракия през 19-и век. Изпълнявал се е от мъже и винаги се е свързвал с надеждата за по-добро. По-късно в групите започват да участват и жени. Изпълняваните от кукерите обреди са свързани с трудовата дейност на хората и с надеждата им за плодородна година.










Историци посочват като първи писмен източник, който е свидетелство за обичай с маскирани хора на територията на българските земи, житието на християнина-мъченик Св. Дасий Доростолски, живял в Доростол /Силистра/. Описанието се отнася за Силистренския край.

Междувременно два състава от България - Кукерски групи от Калипетрово и от Ямбол, участваха в 14-ото издание на Фестивала на кукерите в румънското село Бранещ, което е близо до Букурещ. Заедно с групи от различни краища на северната ни съседка. Сред хитовете бе маска, която е висока 4,2 м. и тежи 200 килограма, дело на ученици от местна гимназия.

Назаем от http://portal12.bg/: Сирни Заговезни е един от празниците, за който решихме да пишем след като отмина, а не в неговото навечерие. В тези “модерни” времена за прошката в неделя се изписа много. От това дали трябва да искаме и даваме прошка въобще, до това, че е едва ли не задължително да простим в този ден на всеки. Прошката, която даваме на себе си или искаме от близките си, е личен акт и за да е такъв, следва всеки да я направи вътрешно и непринудено както го чувства, без влияние на други мнения и наставления.

Именно и затова Портал 12 се обърна към традициите на Сирни Заговезни и присъства на "41-ви традиционен празник на кукеритеи маските" в село Айдемир. Чрез танци и прескачане на огън кукерите трябваше да прогонят злите духове и отворят пътя на обновлението.

За празника, за прошката и за повдигането на българския дух разговаряхме с един от кукерите - Георги Спасов – участник в игрите, заедно с групата към НЧ „Родолюбие 2006“, с. Айдемир, която изгони злото:

Разкажи ни за танца на вашата кукерска група и персонажите в него.
Ние пресъздадохме така наречения обичай „заораване“, който е типичен за Добруджа. Има няколко действия – заораване, засяване, минава след това грапата. Персонажите са стопанин, волове, сеяч, поп, мечка, дяволчета. Мечката има роля в борбата със стопанина, когато той влиза в нивата и тя симулира, че му разравя нивата. Имаме идея в следващите години да пресъздадем обичая с мачкане от мечката – тя влиза в нивата на стопанина, той ляга на земята и мечката го мачка за здраве. Дяволчетата тичат отстрани на кукерската група. Те са описанието на злото, така да се каже, което кукерите трябва да прогонят. Ролята на попа е накрая да отправи благословия за плодородна и благодатна година.

Започнаха да ни питат нещо няма ли да променим, да добавим нещо ново. Ние казваме, че нищо няма да променим, защото така се играе традиционно този танц. В различните области има различни кукерски групи, които от 50 години играят своя танц по един и същи начин, никой не го променя. Ние също няма да го променим, защото е традиционен за нашия край. Но догодина мислим да направим още един танц – жътва, и ще включим кукерите в жътвата.

Какво означава лично за теб празникът Сирни Заговезни?
Аз го свързвам най-вече с кукерските игри и с паленето на огъня във вечерта на празника. За игрите излизам с идеята, че човек се пречиства някак си и дава ново начало. Кукерският празник е символ на събуждането, на идващата пролет.

Вълнението е голямо, особено за децата, които участват с нас. Те все още едва се движат, не могат да бягат наравно с нас, измарят се бързо. Имахме конфронтации с по-възрастните в групата – те казваха да не допускаме деца, защото не могат да изнесат тая тежест на бягането. Но някои от нас се затъпиха за децата, защото ако сега някой им убие желанието, според мен те повече няма да дойдат. 

А смяташ ли, че е важно и традицията с искане и даване на прошка да съществува?
Да, но мисля че в последните години стана комерсиално да искаш прошка от всеки, който срещнеш в този ден. Според мен е по-важно да искаш прошка от хора, които са ти истински близки и навреме да си дадеш сметка за действията. Наскоро присъствах на погребение и се замислих, че хората не винаги са искрени един към друг и невинаги дават нужното уважение към близките в живота си. Кога отиват да го направят – когато чуят, че вече са загубили някого.  Затова няма смисъл да враждуваме и да си завиждаме, защото един ден всички ще си отидем и е важно всеки миг да споделяме заедно.

Можем ли да свържем двата ритуала на Сирни Заговезни – прошката и изгонването на злите сили, т.е. може ли да се каже, че чрез прошката ние се освобождаваме от тежкия товар на обидата и даваме път на благоденствието?
Да, със сигурност можем да направим такава връзка. Но не трябва да чакаш този ден, за да може един път в годината да се сетиш да искаш прошка от близките си, а в останалото време да правиш каквото си искаш, без да се съобразяваш с тях. Не е редно да чакаш празника Сирни Заговезни, за да отидеш при някого и да му поискаш прошка, за да се почувстваш един вид пречистен и след това да започнеш пак „на нова сметка“ така да се каже.

Днес сякаш живеем в егоистични времена, когато сме по-вторачени в себе си и рядко забелязваме света около нас и общността, в която живеем. Това води до една апатия сред хората. Вярата в традициите как може да ни помогне в този случай – да събудим хората от летаргията и затварянето в себе си, в които са изпаднали?
Наистина живеем във времена, в които сред хората все още има разделение. Например вчера през деня след кукерските игри и вечерта при паленето на огъня след като ние си тръгнахме от мегдана, хората се разотидоха. Не остана никой за хорото. В годините назад са се получавали големи мероприятия, не само на този празник. А сега хората, като че ли са затворени повече, отколкото искат да споделят и добро и лошо.

Но така или иначе според мен има някакво събуждане в нацията като цяло. Може би духът се повдига, провокиран от все по-тежкото мачкане, което получаваме от всички страни. Нашата коледарска група беше на Шипка за 3 март Бяхме облечени с коледарските носии, ямурлуците. Поднесохме венец на паметника. Хората наоколо много ни се радваха и ни викаха “браво, браво!“. Със сигурност фолклорът е един от начините за повдигане на духа и обединяване на нацията ни. Дай Боже да виждаме повече хора, обединени около идеята за българския дух
 и традиции.

Няма коментари:

Публикуване на коментар