сряда, 9 март 2016 г.

Гарванец родом сред знаковите преподаватели на Великотърновския университет

Професорът в църквата в Гарван,
където неговият баща е бил отец
Назаем от www.borbabg.com

ОТКРИВАНЕТО НА РЕЛИКВАРИЯ С ЧАСТИЦА ОТ МОЩИТЕ НА СВ. ЙОАН ПРЕДТЕЧА ПРЕВЪРНА ПРОФ. КАЗИМИР ПОПКОНСТАНТИНОВ В СВЕТОВНА СЕНЗАЦИЯ В АРХЕОЛОГИЯТА ПРЕЗ 2010 г. Три телевизии направиха тогава филми за търновския професор, който има зад гърба си още няколко уникални разкрития – в областта на археологията и в областта на епиграфиката.
Днес проф. Казимир Попконстантинов е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а през лятото работи на три археологически обекта край морето, на някои заедно със студентите си. Бил е зам.-ректор и като такъв е дал идеята за основаването на Православния богословски факултет. На него ВТУ дължи и две специалности – „Балканистика” и „Археология”. Така професорът се е отблагодарил на университета, който му е дал много.
АРХЕОЛОГИЯТА ЗАПЛЕНИЛА ПРОФ. ПОПКОНСТАНТИНОВ, КОГАТО БИЛ ДЕТЕ.Помагал на баща си и копаел лозето, което се намирало на границата на антична крепостна стена и селищна могила. Двамата намирали разни фрагменти и много тухли с щемпели. „Аз все разпитвах баща ми какво е това, какво е онова. Той търпеливо ми обясняваше. Така заобичах историята и после археологията. Баща ми беше изключително ерудирана личност, беше възпитаник на Богословския факултет в Кишинев. Когато е бил подписан Крайовският договор, се е върнал в България заедно с родителите и родствениците си и е бил ръкоположен за свещеник в Силистра”, разказва семейната си история професорът. Самият той също тръгнал по пътя на баща си и завършил Духовната семинария, където 90% от преподавателите му били западни възпитаници. Там учил старогръцки, латински, черковнославянски и немски. Точно там окончателно се влюбил в археологията. За да кандидатства в университета обаче, трябвало да положи приравнителни изпити по математика, физика и химия. Направил го във вечерната гимназия в Русе. „После кандидатствах и първата година ме приеха руска филология, но се отказах. Балът за история ми стигна втория път и не съжалявам, защото тук се срещнах с великолепни преподаватели – проф. Станчо Ваклинов по археология и проф. Иван Гълъбов, моят учител в областта на епиграфиката”, допълва професорът, който е специалист по средновековна българска и византийска археология.
ПРЕЗ 1968 Г. КАЗИМИР ПОПКОНСТАНТИНОВ НАПРАВИЛ ПЪРВОТО СИ ГОЛЯМО ОТКРИТИЕ. Работил по разпределение в музея в Търговище и там започнал самостоятелни разкопки. Обектът се намирал недалеч от с. Драгановец и там проф. Попконстантинов попаднал на най-голямото до този момент тракийско светилище и храм със 110 оброчни плочки. Светилището е посветено на бог Аполон и предизвикало огромен интерес сред научните среди. Върху основите на това тракийско светилище след приемането и налагането на християнството като държавна религия била построена базилика. Храмът е петкорабен, тоест с пет отделни помещения, и единственият петкорабен храм в очертанията на съвременна България.
Другата гордост на професора в областта на епиграфиката е разкритият надпис в некропол в скален манастир в с. Крепча, Поповско. Тръгнал по стъпките на Карел Шкорпил и в един от скалните манастири попаднал на надпис от 921 г. – най-ранно датирания старобългарски надпис. Той указва датата и годината на кончината на раб божи Антоний. „Шкорпил е намерил надпис в другата скална църква, но не го е разчел. А двата надписа имат връзка. И още по-важното е, че този Антоний, който беше неизвестен за нас, е не просто съвременник на св. Йоан Рилски, а негов предшественик. От този паметник узнаваме името на основателя на манастира”, казва проф. Попконстантинов.
Няколко години по-късно съдбата го изпратила в провадийското село Равна, където започнал да работи по най-интересния извънстоличен манастир от IX – X в. Там проучвал заедно с покойния вече проф. Александър Кузев и Павел Георгиев от археологическия филиал на БАН в Шумен. „Този манастир е посветен на Богородица и е построен от св. Цар Борис. Осветен е 889 г., а това е периодът, когато Борис отстъпва престола на сина си Владимир Расате, който пък иска да завърти колелото на историята обратно. За да не стане това, царят връща Симеон от Константинопол и Симеон надява царските одежди. Манастирът си остава най-голямото просветно и книжовно средище”, обяснява археологът. НЕГОВОТО ОСОБЕНО ЗНАЧИМО ЗА ИСТОРИЯТА ОТКРИТИЕ Е СВЪРЗАНО С НАДПИСИ НА 5 ГРАФИЧНИ СИСТЕМИ – РУНИЧЕСКО ПИСМО, НАДПИСИ НА ГРЪЦКИ И НА ЛАТИНСКИ, НА ГЛАГОЛИЦА И НА КИРИЛИЦА. Имало и двуезични надписи. Общо надписите били 320. Няма в славянския и византийския свят подобно откритие, което показва, че обитателите на манастира са владеели тези пет системи.
Това именно откритие е стигнало до Умберто Еко благодарение на Аксиния Джурова. Тя била със свои студенти на разкопките, познавала се с Умберто Еко и му показала снимки на скриптория и надписите. Реакцията на писателя била следната: „Предайте на вашия колега, че ако трябва да започна да пиша отново „Името на розата”, аз ще преобърна някои от нещата, защото това за петте графични системи и за тази огромна култура, която монасите са имали, аз не съм го знаел”.
Проф. Казимир Попконстантинов от години работи и в още един манастир – в местността Караач Теке във Варна. Там проучва заедно със студенти от трети курс скрипторий, направен по византийски модел – 40 м на дължина, с 13 помещения и голям коридор. И както всички знаят, търновският археолог е откривателят на реликвария с частици от мощите на св. Иван Рилски в Созопол. Не че преди него и други археолози не са копали на острова, но благодарение на познанията на литургиката, науката, която се занимава с богослужебните практики, проф. Попконстантинов успял да локализира мястото на реликвария и да го намери.
През годините той е проучвал надписите от кръглата църква в Преслав, които е описал в книга заедно с колегата си Албина Мединцева и за която книга той е носител на Кирило-Методиевата наградата за принос в изследвания, посветени на средновековната българска епиграфика. Носител е на Хердеровата награда, на Климентовата награда, която се дава от БАН и Софийския университет, както и на отличието на БАН в областта на средновековната българска епиграфика.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар