"ГОНГ": Личен коментар по нелични въпроси: „За бездомните кучета и за белия микробус, който ги доставя насред центъра на Силистра“

Има теми от дневния ред на обществото, каквато е всяка общност, в случая нашата, силистренската, които никога не излизат от актуалност. Така да се каже, те са перманентно вплетени в естеството ни. Без тях ние не може да дишаме, т.е. да живеем. През последните години два проблема със сигурност имат запазено място в графата „вечни и непреходни“. За комарите и за уличните кучета става дума. Ципокрилите не всяко лято ни тормозят, защото така се случва. Макар винаги да ни сварват неподготвени – то с ненавреме проведена обществена поръчка или спряна в движение, защото на някого по жълтите павета в София не му харесал резултат от класирането. Или времето пречи – дъжд, градушка, вятър, защо да отиват парите във въздуха?

По-старите хора си спомнят как се ходеше едно време на лятно кино – с клонче в ръка, откъснато от най-близкото дърво – за проветрение и за разбой с комарите. Лятното кино вече е история, дори това на БНТ ще ни прескочи тази година. И бате Гойко от индианските филми слезе от екрана без време. Да не говорим за „Слона, моя приятел“. Впрочем, вчера го освободиха от половинвековни окови, и дори плака в името на свободата, но той вероятно е далечен братовчед на филмовия герой от 70-те години, Индия все пак е голяма държава.

Комарите обаче отново са тук и навсякъде – на камари, на рояци, по сокаци и всякакви скрити и открити места. Ожилване има – отърване от напастта божия няма. Както и от уличните кучета. Спряхме да ги броим, освен когато са ни обкръжили, за да знаем на колко да си отваряме очите. Дори и на 4 обаче нямаме шанс, ако случайно някой отнякъде е доставил от онези агресивните или болните, дето нямат разпознаване. Това за доставката не си го измислям, съобщиха го общината. Само дето не казват пусто кой е доставчикът, макар за целта се досещаме – вражеско нахлуване нещо ми се струва, че има в намека. Време е да сложим видеокамери навсякъде и особено около паметника на Дочо Михайлов, за да заловим злосторника. Засега знаем, че микробусът му е бял, със сигурност обаче не е от песента „Бял мерцедес ме преследва“, защото току виж отнякъде изскочила едрогърда фолкпевица и тутакси ще хукнем след нея, а подир нас – нали се сещате – кучетата. По-нататък в редичка са природозащитниците и най-накрая журналистите, за да документират събитието. Кое от всичките – зависи от развитието на нещата.

Да припомним пиар съобщение от община Силистра: „Съгласно сключения договор между община Силистра и Сдружение за развитие на туризма в регион Тутракан" бе извършена поредната акция за залавяне, транспортиране, кастриране, ваксинация, обезпаразитяване и маркиране на безстопанствените кучета в град Силистра;  селата Калипетрово и Айдемир.  Тази сутрин, т.е. днес, в периода от 5 до 8 часа сутринта бяха уловени 7 кучета от глутниците в районите: магазин „Хмелницкий“, „Дом на учителя - Областна администрация“, в централната пешеходна зона и Кооперативния пазар. Кучетата бяха приспивани, поставяни в специална за целта клетка и транспортирани със специализиран автомобил. Те ще бъдат обработени и пуснати съгласно закона на същите места, откъдето са вдигнати.  И, о, каква идилия: „Наред с бездомните и безстопанствени животни се разхождаха съвсем свободно и домашни любимци.“ Молим гражданите да спазват наредбата, касаеща отглеждането на кучета! Противното е причина за административна санкция или животното им може да бъде приспано погрешка. Свидетели на днешната акция бяха десетки граждани, които коментираха факта, че нови животни ще бъдат изсипани и с това проблемът отново ще е на дневен ред“. С други думи: отсега нататък, уважаеми съграждани, отваряйте си очите и за възможността да зърнем, забележим, отбележим и сигнализираме за номера на колата, от която се изсипват като от рог на изобилието поредните чужди кучета, доставени да населят нашата територия. И да я маркират като своя. Нали сте гледали антифашисткия филм „Свой сред чужди, чужд сред свои“. Разгеле – върви го познай. Освен ако не си агент Щирлиц.

Къде да се обаждате ли: с точност не знам, ама се сещам за тел. 112 и за телефоните на общината. Може и на всеки срещнат полицай или на служител на общинския инспекторат, ако ви се изпречи насреща. Най-добре в профила си в някоя от социалните мрежи в интернет – по възможност във всяка – от Линкедин до Туитър. Там със сигурност ще прочетат и агентите от ЦРУ, МИ 6, КГБ и който се сетите. Пък може ида помогнат – ако не с пари, поне със съвет. Нашата помощ засега е единствено възможната: да дадем гласност на проблема – по съдържание, развитие, взети мерки, междинен резултат и евентуално бъдещо разплитане на кълбото от зависимости. В името на надеждата, че някой ден ще затворим темата „Безстопанствени кучета“. Казват, в края на по-миналия век на властите в Лондон им трябвали 30 години, за да им се случи да влязат в мир с гражданите, освобождавайки ги от четириногите – най-добрите приятели на човека. Когато са вкъщи – сресани, измити и нахранени, или когато са в градината – в китна къщичка и на верижка с кожен накрайник.