
Колкото до новия спектакъл на „Нешънъл арт“, в него звучат
думи и стихове, познати от пролетарските поети Вапцаров, Смирненски и Милев.
Защото, както и преди 100 години, по света и у нас има глад и мизерия. Колелото
на историята се върти и винаги преминава през една точка. На сцената оживяват
Гаврош и неговите братчета; балните зали с разкошните тоалети и фалшивите
усмивки; циганските катуни с естествената веселба на бедния, но свободен да
изрази емоциите си човек; на преден план излиза рапърът – днешният странстващ
поет и бард без китара, който с кратки думи казва всичко за случващото се, останало
незабелязано от политиците; на заден план се набиват в очи плакатите със
стисната в юмрук ръка – казват, малко в латиноамерикански стил, символ на
решимостта на която е образът на войводата Че.
Накратко
– послания, насочени към младите хора, за които водачът на листата на ББЦ
Николай Бареков вече бе заявил, че е техен идол. „На тях разчитам“, каза известният
ТВ-водещ, отскоро политик.
Няма коментари:
Публикуване на коментар