
Четем силистренските поети с надеждата словесно да сторим фон на поканата... С усещането, че когато Дунав се разлее и самотно мъждука крайбрежен фенер в кобалтова нощ, а сетне на бряг с натюрморт от газени лампи и просвет от рефлекси, се питаме (по детски, при все пораснали) - как оцеляват в илюзорната хармония мрак-светлина...И вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар