Празникът Вазкресение Христово и народното му проявление Великден е ден, в който получаваме знак и увереност, че доброто е надделяло над злото, правдата над неправдата, светлината над тъмнината. Това е Възкресение на човечността, скромността, вярата и мъдростта.
Според християнската религия Възкресение Христово (Великден) е третият ден, след като Иисус Христос е бил разпнат на кръста и погребан в пещерата. Именно на тогава жените мироносци посетили гроба, но намират гробницата празна. Спасителят, възкръснал, се явява най-напред на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Яйцето е символ на Възкресението (началото на нов живот). В източноправославните и в католическите църкви великденските яйца са боядисани в червено - символ на кръвта на Христос, а твърдата черупка - на запечатаната гробница на Христос, пропукването на яйцето е Неговото Възкресение. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. По-късно започнали да се боядисват в други цветове и да се украсяват по различни начини.
Яйца обаче са багрени дарявани още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция също по повод раждането на живота.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

През 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 60–те г. на ХХ в. вече се продават и пластмасови.
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България се замесват в четвъртък преди Великден.
Великденският козунак е обреден сладък хляб и символизира тялото на Иисус Христос. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са месени хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“.
Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания — и с Луната и нейните цикли.
Как се празнува Великден по света
В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. В Полша на празничната трапеза се сервират осветени в църквата най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло.
В Чехия освен месни ястия и тестени изделия, се пече „мазанец” – сладка кръгла кифла със стафиди и бадеми, а в Словакия се севрвира за десерт „паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, като украсата е със захаросани плодове.
В Англия на празника на трапезата се слагат печено агне със зеленчуци, великденска торта, боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст.
В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши.
Във Франция символи на празника са камбанките и рибата. Вярва се, че на Разпети петък камбаните разнасят скръбта на онези, които скърбят за разпъването на Христос в този ден. Заекът присъства като символ в тези райони, които са на границата с Германия.
В Гърция Великден е най-големият празник и се празнува много тържествено и пищно. Празничният обяд започва с овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок. Пече се козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки във формата на венец.
В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло.
На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!
В Норвегия Великден се нарича Peske. Въпреки че празнуването му не е много различно от празнуванията в другите части на света, празникът се характеризира с по-цветни дни и по-дълги почивки. В Норвегия Великденските празници започват в сряда и приключват във вторник след Великден, което е идеален момент за дълги ски почивки в планината.
В Канада традиционният великденски обяд включва ястия с картофи, печен боб, ябълков сладкиш. В театрите се организират великденски пиеси с много песни. Символ освен зайчето са великденските лилии.
Великден е празник на възкръсването за нов живот, на прераждането, обновлението, вярата, осъзнаването, даряването и споделянето.
Нека предстоящите празници Ви донесат мир, спокойствие и сплотеност, а светлината на Христовото воскресение озари живота Ви!
Нека здравето, благополучието и щастието бъдат винаги с Вас и Вашите близки!
Нека се постараем духовно да се обновим и възродим, да изчистим сърцата си, да се отворим един към друг, за да усетим топлината на човешкото присъствие и обичта.
Нека светлината на възкресението ни дари живот, изпълнен с много нежност и разбирателство, украсен с великолепие и красота. Нека възкресим в себе си силата, търпението, прошката и мъдростта. Да прелива в сърцата ни вярата, да ни окрилява надеждата, да ни обожествява любовта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар