![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEji62fg9MexSpE_x-Pd75_zP3IEhfgDH1aDwJdv5reFD7EKBB49wrX7Dss-1eT2t3-Gv1MTrdcnvriO4juXqzawIb3jDmxxlbFbx1pO7QG-Mp0UKYp8iTGstwzhyXVel-G1Udt6rhb5StdU/s400/15625953_10202330885029645_3234886409912177850_o+%25281%2529.jpg)
Директорът на библиотеката Даниела Недялкова се бе постарала заедно с краеведката Мануела Енчева да предложат,
вкл. и чрез няколко мултимедийни презентации, възможност за общуване на
разноликата аудитория с човек, определен от тях като личност със „силен дух, остър ум и раздиращо перо“ – „боготърсач
между Бога и слепотата“ чрез „най-смислените несъгласни думи“.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEil_DqHn3zjxzGsaFPgx39pTL9_QSqF4p1RjdDFaf_o6F6eGPOhKG8TOB-ILs4G99WDy0YDeLwJ0weDiXKLW96oc7xi9SDC6skwZq3BcnrKwpTWxt2r7pYsO2em5nzTRijlmwIpkvFZH8Qi/s400/15626132_10202330884829640_5758091251331165340_o.jpg)
Според Бочев, книгата е
за първоначалното значение на думите с отношение към тях като към духовни родственици;
тя е и опит за перманентно търсене на свободата, която за него е минала в
изгнание. Той не скри задоволството си от оказаното му внимание, наричайки
гостите на промоцията „съизживяващи личности“. А себе се определи като „себетърсещ
се човек“.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHdK_G_RD-bZqAYOdGX9YKoc8uT0fg5FYRxQFL1IomwXZ0zGk570y5SAUDlsbru4Zm8WbT66P1Ci0drjOhrGPx8uA1X5pfBOa7VMhQOrMfsVDzEhOpjL5rS_Wm9qpOcHXZzSNoopU8MMqS/s400/15590154_10202330885069646_9208345870922714037_n.jpg)
„В книгата непрекъснато
питам себе си, Бога и Света, и много рядко отговарям…само глупакът знае
отговорите, умният човек знае само въпросите“, каза умозрително Бочев. На госта
присъстващ на творческата среща възрастен силистренец, негов съсед, не спести
питания относно произход и битови прояви, свързани със семейство и род, за
които той твърди, че е писал есе в интернет портал за култура, давайки отговори
на подобен интерес. С извода („…родителите
ми са живели встрани от злото, независимо от партийната си принадлежност“).
Той обясни още, че през
1990 г. в света се случва неочакваното, парадоксалното, алогичното, тъй като
големи обществени прогностици като Бжежински и Кисинджър са смятали, че
най-рано към 2000 г. в т.нар. Съветска империя ще се развият „различни процеси“,
а едва в края на 21-ия век в нея ще настъпи „частично разпадане“. Трябвало да
съжаляваме обаче „за неизвлечените поуки от Нейната гибел“.
По отношение на родната
интелигенция в момента – мнението му е, че тя е абдикирала от гражданските позиции, а журналистиката е сервилна – вероятно като ефект от особености на националния
ни манталитет (при
демокрацията има добродетели, както и дефекти).
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhZpHtldZEoAIK4-8ybedDYItEX4kyULuY0lMMaP8cj8bB-eDbWzyFx_rqOM_UDmRXOhO3NxwiFw65kYByt02WRnaJqaLNUW2TdstU8lbCsHApew2VMu4I6E3f6NW1Zox9skj5KbsBCe4Rb/s400/15676144_10202330886709687_2226836259448303385_o.jpg)
По свой начин – с изказване,
мнение и впечатление, в срещата участваха учителките Ванушка Димитрова и Ваня
Игнатова, както и Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“
при община Силистра, приветствала госта от името на кмета на общината д-р Юлиян
Найденов.
От изразените словесни
признания в пространството останаха прозренията: „Димитър Бочев е митологизирана
личност, а изказаните провокирани мисли не са за еднократен прочит“; „книгата е
за свободата на духа над смазващия социум“; „литературата е като пътешествие“; „това
е книга за драмата да си човек и за измеренията на щастието“; „западът е само
капиталистически…, той възпитава в материални ценности, противоречащи на
християнската цивилизация“; „мечтите са за смелите, за свободните духом“; „изкуството,
словото, книгата – това е безмилостното оръжие на твореца“; „да попаднеш в
собствения капан за търсене на свобода“; „авторът е преживял ледниковия период,
даващ началото на нови видове“=
Писателят Димитър Бочев
е роден през 1944 г. в Силистра. Следва философия в СУ „Св. Климент Охридски”,
откъдето е изключван на два пъти. Многократно е арестуван от Държавна сигурност
за другомислие. През 1972 г. с помощта на западни приятели напуска нелегално
страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо
убежище.
Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си
дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков.
От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна
Европа”, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти“.
Автор е на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус” и др. За цялостното си творчество е удостоен през 1999 г. с Юбилейната награда на
Международната академия на изкуствата – Париж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар