8 декември 2016 г.
Филиал Силистра на РУ „Ангел Кънчев“, Учебно-научна лаборатория за
културно-историческо наследство с р-л доц. д-р Румяна Лебедова. Открит семинар
с участието на студенти от учебното заведение. Презентации на тема „Забранени автори и книги“
по проект ВРЕМЕ-ВЛАСТ-ИДЕНТИЧНОСТ по Фонд „Научни изследвания“.
Доц. Лебедова въведе в „темата“
разноликата аудитория, в която сред студентите навръх техния празник бяха също доц.
д-р Диана Железова – ръководител на катедра, доц. д-р Тодорка Георгиева (защитила т.г. титлата „голям доктор“), доц. д-р Галина Лечева (нейната доцентура е най-скорошна – „Честито!“), както и други преподаватели по
различни езици.
От изявлението й стана
ясно, че само през 20 в. е дълъг списъкът на авторите в българската литература,
чиито книги са били забранявани: Асен Разцветников, Гео Милев, Антон
Страшимиров (и
др. след 1923 г. като ефект от народното Септемврийско въстание), а 20 години по-късно – след „деветосептемврийската
революция“ през 1944 г. същата съдба имат Михаил Арнаудов, Теодор Траянов,
Кирил Христов, Стоян Михайловски, проф. Иван Дуйчев, Симеон Радев, Димитър
Талев, Фани Попова-Мутафова.
След още 20-30 години –
Желю Желев (критик
на марксизма и президент на България), Радой Ралин („Аинщайн на сатирата – усмихнатото
лице на философията“),
Георги Марков (творил
и тук – в България, и „там“ – на Запад),
Блага Димитрова (чийто
ръкопис на романа документ „Лице“ след безброй принудителни поправки е
заприличал на циганска торба),
Стефан Цанев („поет
на неподкупната съвест“),
чиито биографии, творчески и политически прояви бяха обект на докладите на
студентите Ашкън Яшар, Тодор Панчев, Нели Чешмеджиева и Енчо Димитров.
Александър Енев от ПМГ „Св.
Климент Охридски“ озвучи семинара с китарни импровизации на тема „Забраненият
лад“, за да повлияе на общуването, благодарение на което се възприемат по-лесно
твърдения за творения, превърнали се в „сечива на истината“.
Семинарът
завърши с радойралиновата
„Молитва“
„Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, изяжда. Свободата трябва всеки ден да е прясна, топла, сладка, достатъчна, за да я споделиш с други. Не яжте огризки, не яжте вчерашен хляб, не яжте подарен хляб. Сами си замесвайте и изпичайте хляба, за да го имате, за да не го просите. Засяда на гърлото вчерашният хляб, подареният хляб. Хляб наш насущний дай си го сам.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар