Сборникът „Съхранена памет. Спомени на съвременници”, посветен на 75-ата година на Крайовската спогодба, бе представен в Силистра

     Сборникът „Съхранена памет. Спомени на съвременници”, посветен на 75-ата година на Крайовската спогодба, бе представен на 16 септември в зала „10-и февруари” на Общински съвет Силистра. Той е съставен от доц. д-р Румяна Лебедова, Цветана Цанова и Йордан Георгиев. В представянето участваха и хора, чиито разкази са поместени в сборника за времето преди 1940 г., както и за отзвука от събитията, произтичащи от т.на р. Второ Съединение на България.     Сред тях бяха Момка Чумпилева, сама авторка на две книги със събития от онези години; преподавателят инж. Георги Куртев, самоуката художничка Петрана Овчарова, и др. Съставителите отдадоха значимото на повече от 60 човека – на раказвачите, записвачите, редакторите, на авторите на корицата – Росен Лебедов и Светослав Станев, както и на издателя ТИБО ООД. 

      Проявата бе със съдействието на домакина на събитието – Общински съвет Силистра с председател  Мария Димитрова, с което местният законодателен орган стана негов съпричастник. Естественото му продължение са два момента навръх 1 октомври – от 11 часа ще е представянето на специален журнал, посветен на Крайовския договор, подготвен от доц. Румен Липчев и от Наталия Симеонова от РИМ Силистра, а от 17 часа в заседателната зала в сградата на община Силистра е представянето на „Паметен лист“, създаден с финансовата подкрепа на общината от студенти от Филиал Силистра –Студентска лаборатория за културно-исторически изследвания. 

      Книгата тепърва предстои да бъде разпространявана, но от нея вече са имали честта да получат г-жа Силистра Дифова от плевенското село Милковица, която бе гост на тържественото заседание на Общински съвет Силистра в деня на Празника на града – Кръстовден, и е връстник на Крайовската спогодба; вицепремиерът Ивайло Калфин; чл. кор. проф. Христо Белоев – ректор на РУ „Ангел Кънчев“, областният управител Стоян Бонев, кметът д-р Юлиян Найденов, председателят на ОбС Мария Димитрова, и др. представители на институции, които по този начин стават съпричастни на начинанието.

Какво каза доц. д-р Лебедова в своето експозе пред аудиторията, в която имаше студенти и преподаватели, учители по история, много граждани и патроти: "Представяме пред вас тази книга с чувството за изпълнен дълг. Тя събира в себе си разказите на съвременници на Крайовската спогодба, по-голямата част от които не са между нас. Те са записвани по различно време и от различни хора, което е указано коректно в сборника и без никаква намеса в автентичния текст. Съхранена е спецификата на индивидуалния изказ, субективното преживяване, личното отношение. Това са съкровени спомени, в които, редом с детайлите, пресъздаващи голямото историческо събитие, оживяват уникални човешки съдби. 

Разказите на обикновени хора, неизкушени от литературата, са емоционални, простодушни и вълнуващи със своята способност да предадат човешко лице на историята. Те се коренят в спомена, в лично преживяното и това ги прави и в радостта, и в страданието изпълнени с пристрастия. В тях информацията е съхранена избирателно – според човека и съдбата му, според способността му да осъзнава и дефинира връзката между националното и личното. 

В определени моменти те не са изцяло идентични на официалния разказ на историята, създаден въз основа на документи и публицистични материали, отразили събитието, но това е обяснимо, като имаме предвид, че тези разкази са израз на съкровеното и в най-голяма степен разкриват личната съдба.Те са е израз на онова, което убягва на пръв поглед и остава приютено с кротка печал в пукнатините на времето.

 По тази причина имат своята значимост и в исторически, и в социално-психологически план. Именно това ги прави ценни и уникални...Като всичко в този живот и Крайовската спогодба може да бъде представена от различни гледни точки – като Сбъдната надежда и събитие, равно по значимост със  Съединението и обявяването на Независимостта, тъй като е важен акт в постигане на идеята за национално обединение, но и като изпитание, като кръстен път и жертва от страна на българите от Северна Добруджа, чиято съдба е предопределена от Спогодбата.

Преди няколко години Костадин Костов Грошев (81 години), от Алфатар, ми разказа за онова, което е свидно и не се прежалва…И от което извира самочувствието на човека и на рода: „…Ние сме преселници от Северна Добруджа. Дядо почина на 100 години. Първият камък в нашите гробища тука е негов. На всички гробове – фидани, а само на неговото дърво – полог на птици. Ей такова нещо...“.  Той вероятно не съзнаваше, че разказва мита за праотеца и за началата, които са свещени. 

В разказа му прозираше самочувствието на човек, който е строил дом, садил дървета, създавал име – човек, преживял драмата на повторното вкореняване. С достолепие и смирение. Без да се прекърши или да изсъхне…В разказа му прозираше философия, която респектира...

Нашият стремеж беше чрез тези записани спомени да запазим частиците съхранена памет, защото времето безстрастно ни поглъща и мнозина, от тези, които са преживели събитието, вече не са между нас.

Да погледнем към миналото от позицията на човешкия спомен – това е изпитание за способността ни да обитаваме и други светове, възможност да пробудим и изострим чувствителността си към съдбата на тези, които са били преди нас, както и да пребродим духовните пространства на техните сбъднати мечти или сподавена мъка.

Това е възможност да погледнем непредубедено към миналото с дълбоката вяра, че съхранената памет е съхранено достойнство.“ 

Своя спомен за Добруджа, Крайовския договор чрез разказ за хора - сем. Митеви от село Проф. Иширково, разви Цветана Цанова, самата тя родом от Стара България, както тогавашните добруджанци са наричали останалата част от „страната“, както и за реализираната от нея преди пет години инициатива „Съхранена памет“ за написване на разкази и за записване на спомени, свързани тогава със 70-годишнината на Крайвоския договор. 
 Всички те, заедно с разказите, записани от д-р Лебедова и от Николинка Демирова от село Добротица, са част от уникалния сборник, който търси своя път къч читателя. Както и към благодетелите, които ще подпомогнат съставителите да отправят творбата към читалища, вкл. от цялата страна, и към училища, неправителствени организации, пенсионерски клубове, а защо не и към душите на патриотично настроените добруджанци и българи от всички краища на страната.
Свой разказ, поместен в сборника, прочете Иван Колев - председател на ЛС "Реката и приятели". Рада Златева, чиято баба Мария Димитрова също има своя творба в него, представи стихотворението "Преселници" на Румяна Капинчева от Тутракан, поместено във вестника "75 години Крайовски договор", издание на РИМ в Тутракан и Добрич, домакини Международната общодобруджанска научна конференция на тема „Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (ХІХ – ХХ век)“ с научен ръководител академик Георги Марков.
  Студентките Елица Райнова и Силвия Иванова от Филиал Силистра на РУ "А. Кънчев" върнаха участниците в 1940 г. с прочит на вълнуващи слова от добруджанката Дора Габе, известна българска поетеса. Своя спомен представи и Георги Вълев, родом от село Йорданово, син на преселници и известен общественик от Силистра. Представен бе и юбилеен плик с печат, също в чест на Крайовския договор по идея на Филателно дружество "Димитър Дончев". На този важен международен акт е посветена и книга с летопис от Жеко Попов и Петър Бойчев, издание на ИМ - Тутракан. 
От името на община Силистра поздравление към съставителите и участвалите в създаването на сборника поднесе Цветана Игнатова - началник на отдел "Култура", която подчерта, че с подобни издания се разчупва стигмата по теми, за които не се говори, включително и защото са част от трагични човешки съдби, отзвукът от които обяснява настоящи народопсихологично състояние и особености в бита на добруджанци.