За миналото и за настоящето на кооперацията
разказва нейният дългогодишен председател Цветанка Христова: „Моето начало начело на ТПКИ „Добруджанка” е
през 1987 г., но стартът на кооперацията е през м. май 1954 г. За създаването й
вземат решение десетина души. Оттогава досега тя запазва името си –
Трудово-производителна кооперация за инвалиди, което подсказва, че има социална
цел, съхранена във времето. В годините назад сме стигали до 1 400 души – преди
повече от четвърт век. В момента при нас работят 210 души, от които 80 са
трудоустроени. Независимо от това продължаваме да бъдем сред големите предприятия
в града. Произвеждаме по 100 000 броя облекла всяка година.
в близост до някогашната Окръжна болница – сега
МБАЛ – Силистра, и все още някои от цеховете там са действащи заедно със
складовата база. Административно-производствената сграда на ул. „Д-р Анастас
Янков“ е изградена през 1974 г. През годините са й правени редица ремонти и
подобрения, за да изглежда днес съвременно с осигурени условия за нормален
производствен процес.
При полагането на основите ТПКИ започва с
присъщите си за времето производства на оградна мрежа, плетени кошници, както и
на детски облекла. До преди малко повече от 20 години „Добруджанка” работеше в
тази област. По отношение да облеклата за деца в различните периоди сме били
между 3-о и 5-о място в страната по обеми на производство. След 1989 г.
започнаха редица промени, вкл. и преминахме към пазарно стопанство.
Преориентирахме се към свиване на детското производство и се ориентирахме към
производство на дамски облекла. Целият този процес се разви до 2008-2009 г.,
когато окончателно приключихме с детските облекла. Отбелязваме обаче, че през
тези 6 десетилетия неизменно е и производството на опаковки от велпапе и
картони, но вече при съкратени обеми предимно за местни нужди.
Оцеляваме благодарение на конфекционното си
производство и от контактите си с чуждестранни партньори по системата „ишлеме”,
„Добруджанка” има много посоки
за подготовка на свои кадри, но предимно го прави на своето място. Хората с
опит на други места по-лесно се напасват в нашата „къща”, но ние успяваме да
реализираме по-добра подготовка при нас. Стремим се да имаме свои кадри.
Завършващите професионалните паралелки в гимназиите нямат желание да усвояват
нашата професия, но това е характерно и за други отрасли, където се чувства
глад за млади специалисти. Стажуват при нас, обаче е трудна реализацията им.
Бригадите ни са такива, каквито бяха преди време. Нашата т.нар. „Младежка
бригада” например бе създадена през 2 000 г. след курс на обучение с Бюро по
труда – Силистра, в който участваха 50-60 души; тогава взехме на работа успешно
завършилите. Прави впечатление, че в нашата кооперация хората са млади по дух –
те умеят да работят, обичат и да се веселят.
Трябва да кажем, че около 30
процента от печалбата се реинвестира.
Разработваме проекти, свързани
с обновлението, добрите условия за труд, както и с изграждането на социален
микро климат. Настоящите нормативни документи не ни позволяват да участваме
повече в редица проекти към Агенцията за хора с увреждания, защото отчитат, че
сме фирма с добри финансови възможности. Сигурно ще пристъпим към
кандидатстване към европейските програми в новия програмен период, защото имаме
нужда от други форми за финансиране.
Как би изглеждала „Добруджанка”
след десетина години? Поставено е добро начало, получено е перспективно
развитие, през последните години е намерена и правилна посока. Трябва и занапред
да се съхрани и развие традиционната за кооперацията екипност и добър колектив,
за да продължи своето обновление. Честит празник на всички бивши и настоящи
наши служители, работници и партньори!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар