петък, 12 юли 2013 г.

Назаем от БГНЕС: Достена Лаверн: Карат ни да тъпчем на едно място

БЕЗ ФИЛТЪР

Протестите в България сега, не могат да се разглеждат отделно отпротестите от февруари насам. Става дума за една безпрецедентна социална и политическа ситуация, която изважда на преден план овехтялостта на аналитичните инструменти на много медии и политолози в България, каза пред БГНЕС Достена Лаверн, д-р по политическа антропология, изследовател, преподавател и журналист в Страсбург.
През февруари бях учудена от мощността на протестната вълна, от нежеланието на хората да се върнат по домовете си на топло докато не падне правителството на Борисов. Има натрупана социална енергия, която през годините е била потискана. Има гняв, омерзение и безнадеждност водещи до решителност. Но дори това не стига, за са се обясни случващото се. В един момент, бутилката се отпушва и духът излиза от нея. Протестът се опитва да изрази, да извади наяве нещо, за което няма думи и място на светло в българската реалност до сега. Виждаме го и днес, макар и в различна окраска. Става дума за опит за създаване на едно алтернативно общество на улицата, пък било то празнично настроено за разходки с кучета и детски колички. Разликата е там, че сега анализаторската машина на експертите на прехода е вече подготвена да впрегне реалността в нейния разказ за нея и в нейна полза, а не в полза на гласовете отдолу. Тя си присвоява субективността и смисъла на протестите и за пореден път потиска автентичната политическа енергия и смислоопределяне на политическите жестове на гражданите.
През февруари много внимателно и развълнувано следях това, което се случва. Бях вбесена, че на протестите не се обръщаше внимание от медиите във Франция, като че ли в България нищо не се случваше. И затова написах статия със заглавие "Медийната зима на българската пролет". За разлика от арабските страни, България не беше тема. Страната ни стана малко по-популярен сюжет в западната преса напоследък с протестите от юни. За съжаление, те бяха интерпретирани, на Запад, а и в България, в рамките на клишета от миналото, като своего рода антикомунистически протести. Сякаш 23 години България не е излизала от състоянието си на комунистическа страна, сякаш комунизмът още е факт. Става дума за символно, смислово насилие над гражданите и над реалността.
Усетих желанието, както на някои анализатори, задкулисни актьори в българската политика, така и на част от западната преса, а може би тези неща са свързани, случващите се събития да се интерпретират като нова 1989 та или 1997ма година. Тази интерпретация е средство начин да не се даде видимост на новия, анти-неолиберален характер на протеста, да се сервират на протестиращи думички от миналото, които да ги впишат в небитието на нероденото гражданско общество. Изключетелно нагло от страна на експертите, които подменят от години наред всеки жив опит то да се роди. Днес пак сме свидетели на опит да се заглуши реалността и да се замести с playback-а на миналото. Ето как медиите и анализаторите ще се опитат отново да ни накарат да тъпчем на едно място…Антикомунизмът е един вид пушечен газ, който замъглява и размива ориентацията в създадената ситуация…
Протестите през февруари показаха, че България е вече част от ЕС и че преходът ни е приключил или по точно се е синхронизирал с преходите в Западна Европа. В основата на книгата ми"Експертите на прехода" / 2010г./, която излезе в България и която много хора интерпретираха само като разобличение на нашия експертен елит, е именно тезата, че нашият преход не е преход към демокрация и към модерни демократични институции, а по скоро част от един глобален и европейски преход към нов вид управление. В него държавата е само един от актьорите на преговорите за това как да се разпределят и управляват ресурсите, наред с международни организации, неправителствени организации, мултинационални фирми, та дори и международната организирана престъпност. Така, че февруарските протести бяха ясен знак, че България влиза по-цялостно в това поле на изравняване на социалната и политическа реалност с другите европейски страни. Тези протести могат да бъдат сравнени с протестите в Гърция, в Испания, в Португалия, в Англия и Франция. За първи път в България се появиха протести на принципа на контестация на този нов управленски модел основан на финансовия неолиберализъм застрашаващ демокрацията в западните страни. Те поставят в кризисна ситуация всички европейски елити, а и не само тези в България.
Скандали, що се отнася до корупция, скрит лобизъм, изнасяне на пари в офшорни зони от политически фигури текат и във Франция и в други страни, ние съвсем не сме единствените. И ми е изключително омерзително да виждам как един вид провинциален анализ в България се стреми да внася страхове от сорта: "Ето, сега виждате ли, заради "Атака" или това, което се случва в България ще ни изключат от ЕС!" Самите европейци си позволяват този вид шантажи, но това е именно заради стремежа да запазят контрол върху статуквото в България. Партията на Марин Льо Пен например определя в момента до голяма степен поведението на десните партии във Франция. Да не говорим за положението в Унгария на Орбан. В Гърция, страна, която години наред след управлението на "полковниците" през 70-те години на миналия век беше имунизирана от появяването на екстремно дясно, сега "Златна зора" е втора или трета партия по сондажи в Гърция. Става дума за европейски феномен на реакция и на недоверие към "елитите на преходите", но не само на нашия преход, внимателно искам да подчертая.
Елитите на прехода в Западна Европа са в криза, защото след падането на Стената, левите партии одесняха, а десните партии не обслужват национални интереси, както във Франция традиционно правеха голистите. Тези партии също са поставени под съмнение от гражданите на Запад. Полетическото пространство и обществото са в развод. Така че това, което се случва в България е европейски синдром на кризата. Ние не сме извън Европа и не може да бъдем оценявани като страна, която трябва да доказва, че вече не е комунистическа. Това е нелепо.
Чувствам се до голяма степен солидарна с протестите започнали през юни, които изразяват една морална погнуса от факта, че това правителство, което трябваше да покаже по-висока степен на чувствителност към обществото, даде знак, че ще продължи с предишната глухота и авторитарен стил на поведение. Не може така – "дайте тук набързо да уредим нещата, да назначим Пеевски да разрине авгиевите обори, като пренебрегнем институции и общество". В такъв смисъл протестите са една здравословна реакция, която ни нарежда сред европейския авангард на протести срещу потъпкването на демокрацията.
Проблемът обаче е друг – зад тази здравословна реакция в един момент се оказва, че започва една много вредна манипулация именно от хора като групата "Типинг пойнт" или изобщо експертите, за които писах. Те изобщо не се интересуват от гражданския интерес и от това той да бъде чут или уважен. Единствената им цел е да мобилизират протеста в поредния политически сценарий за подмяна на властта в интерес на лобистки или извън държавни интереси. След кризата по назначаването на Пеевски, Орешарски поиска да покани НПО -тата, за да разговаря с тях и да се разреши кризата. Тогава в една листа от около 20 организации отказали срещата разпознах експертите на прехода едно към едно- като почнем от Алфа рисърч и АКСЕС, защото се започва с А, и стигнем до омегата- Центъра за либерални стратегии. Тези организации, присвоили си представителството на гражданския интерес, отказват диалог и започват да се идентифицират, самите те, отново като политическа опозиция. Точно както през деветдесетте години на миналия век. Тогава същите тези хора бяха съветници на прохождащото СДС. Поради липса на традиция и достатъчно добре организирана опозиция, финансирани и мобилизирани отвън, НПОтата - тинк танкове, съставени от деца на бившата номенклатура, се захванаха да играят ролята на антикомунистическа опозиция в театъра на прехода.
След 23 години това е абсурдно. Още повече, че именно те, инженери и мислители на прехода, са сред виновните за това в България да не се създаде истинска политическа и партийна среда, България да няма своя независима антикомунистическа или дори дясна партия. ДСБ и СДС направиха много политически грешки, които ги извадиха от Парламента. Сега ще ни скърпят от стари парцали с нови конци десен реформаторски блок. България има нужда да излъчи нови политически актьори и партии както от дясно, така и от ляво и ролята на това правителство е да оздрави политическата и социална среда, за да може това наистина да се случи.
Когато се създаде Глобална България и беше издигната кандидатурата на Борисов като кмет на София, а след това като лидер на ГЕРБ и премиер – това, наистина беше един много интересен инженерски проект на кръга Капитал и Центъра за либерални стратегии. Писала съм за това още тогава. С настъпването на "помирението" между БСП и СДС около идването на царя се видя, че вече не може да се играе на терена само с двата футболни отбора. Експертите тогава заритаха срещу популизма на НДСВ. Бързо след това обаче решиха, че популизмът може да им послужи. Изведнъж Иван Кръстев прави конференция и обръща мнението си заявявайки, че "популизмът е много здравословен за демокрацията." Именно тогава започва инженирането на ГЕРБ и на кандидатурата на Борисов. Сега Борисов е извън борда по ясни причини след протестите през февруари, какво да се прави, трябва нещо да се измисли… И измислиха нашите експерти да дестабилизират ситуацията и да искат нови избори. Но след тях не е ясно какво ще се случи, защото, според мен, този десен реформаторски блок няма силата да действа още като парламентарна партия или обединение на партии. Ще се получи една патова ситуация на изборите, която ще продължи да дестабилизира и да отслабва България. Хората, които са на улицата изобщо не си дават сметка за това. Реагират емоционално и биват използвани срещу самите тях. Както бяха използвани и много от симпатизантите на СДС навремето.
Гледайки геополитически на случващото се, трябва да отбележим, че България е в турбулентна геополитическа зона днес. САЩ, чийто финансов и икономически модел е в дълбоко затруднение, искат на всяка цена да запазят влиянието си в зоната и най- -вече върху енергопроизвеждащия й капацитет. Страхът е социалистическото правителство да не задвижи някои съвместни енергийни проекти с Русия, които ще дестабилизират долара и влиянието на САЩ в Средиземноморската зона, където също така попадат Сирия, Гърция, Египет и Кипър... Затова Европа и еврото са много уязвими в тази средиземноморска и южноевропейска зона.....
В момента съм в Гърция, страна, която много обичам и която днес е вече съсипана…И тук, както и в България младите хора емигрират и няма скоро да се върнат. Гърция ще бъде точно така разградена, както беше България. Затова протестите в Гърция и в други страни са част от същия протест, който тече и в България.
Когато започнах да се занимавам с тинк танковете /мозъчните тръстове – бел. ред/ във Франция и в други страни, анализите ми бяха интерпретирани като "Не се прави на Касандра, чакай малко!" тогава в края на века европейските демокрации се държаха икономически и на много хора анализите ми изглеждаха песимистични. Сега, когато конфликтите, които предвиждах са в разгара си, аз обаче съм оптимист. Обществото вече не може повече да бъде манипулирано по същия начини много скоро ще роди нов стил на отношения с властта. Засега конфликтни...
Оптимист съм и защото в София се срещнах и с млади хора, като Ангел Славчев и други, участници във Февруарските протести, които имат визия за изборния кодекс и за много други конструктивни промени.
В същността си залогът на протестите е не премахването на комунизма /фиктивното чучело/, а създаването на истински демократично и съобразено със законите управление на държавата. Българите имат нужда от държава, която да служи на цялото общество, а не от ояли се слугинско олигархични клики, които играят на политика по сценография на експертите на прехода.
И на финала бих искала да цитирам големия френски политик, мислител и историк Алексис дьо Токвил /1805-1859 г./ в "Демокрацията в Америка: миналото вече не помага да се анализира бъдещето"./БГНЕС
----
            Авторката е родена в Пловдив през 1974 г. Завършва средното си образование с отлична диплома от Националната Гимназия за древни езици и култура в София и американската Гимназия „Гладстоун” в ПортландСАЩ. Магистър по съвременна история и доктор по политическа антропология в Училището за академични изследвания по социални науки в Париж. Достен Лаверн живее в Страсбург и работи като журналист в списанието за култура на френския ежедневник „Ле Дерниер Нувел д’Алзас”. Дъщеря е на доц. д-р Мария Пиргова, политолог, преподавател в катедра „Политология“ към Философския факултет на Софийския университет и политически съветник на бившия президент Георги Първанов.
В интервюта през 2010 и 2011 г. Достена Ангелова-Лаврен казва: „Болката ми е в театъра, който се играе в тъмното. В грубото използване на антикомунистическата риторика за конюнктурни цели, в създаването на мита за неопетненото от властта гражданско общество, за да се предотврати създаването на истинско такова....Тая надежда, че младото поколение ще допринесе за това политиката да служи на общите интереси и на ценностите на обществото. Затова обаче е необходимо първо тези интереси и ценностти да се осъзнаят и формулират в контекста на настоящата сложна икономическа и духовна криза.

Няма коментари:

Публикуване на коментар