Властта ще падне, когато гладните дойдат да си търсят хляба, а не когато умните смятат калориите от етикетите
Чудя се от къде да започна – от очевадното или от гнусното. Очевадното е, че в момента няма нито една българска медия, която да се държи адекватно и нормално. Протестът се отразява толкова захаросано, сякаш в длъжностната характеристика на журналистите вече влиза и пушенето на марихуана. Една от медийните империи откровено взе улицата под крилото си и денонощно прелива от сладникави дописки. Всеки дръзнал да напише коментар против протеста или дори да зададе невинния въпрос – ами след оставката, какво – на секундата бива погребван с минусчета, а за по-сигурно го обвиняват, че е долен комунист. Пишат се харти, свикват се дискусии, препечатват се речи, съчиняват се текстове и пиеси. Липсва само Пеньо Пенев, за да обясни как се наливат основите на новия Цветановград. Възторженото квичене буквално създава паралелна реалност. Но не е скопена само тази медийна група. Силно подозрително мълчат и онези, които не би трябвало, редакциите, които уж не работят за връщането на Бойко на власт и в свободното си време стягат заговори за разстрел. Тяхното мълчание е още по-любопитно, защото основната им мисия - да останат на власт, изваждайки наяве кирливите ризи на Бойко нещо не сработва. Анемичните им доноси не се задържат за повече от три дни на първа страница.
Но най-гнусното е друго – и двете медийни групи пасяха чинно тревицата под нозете на Боце, през всички тези години не разнищиха докрай нито една далавера на ГЕРБ, не призоваваха хората да протестират срещу калинките, а „катарзисът” беше поредната непозната дума за тях от тълковния речник. Днес обаче, въздават правосъдие и говорят за „морал”. Моралът в журналистиката отдавна живее само в учебниците. Ако бях истински репортер щях да задавам следните въпроси на протестиращите. Въпрос първи – за кого ще гласувате, ако изборите са утре, въпрос втори – защо никое съсловие не ви подкрепя, въпрос трети – как си обяснявате тишината в страната и въпрос четвърти, последен и най-трудният – посочете поне 5 имена, които искате да видите в новия парламент.
Платеното медийно двуличие и лицемерие днес заслужава да изкара не по-малко хора на улицата. Защото, ако журналистите си бяха на мястото, когато държавата се изтърбушваше, днес нямаше да учим петгодишните деца да сричат думички като „курва”, „морал” и „оставка”. Ще дам само един прост пример как медиите за пореден път ни предават. Всички до една лапнаха дъвката с новия изборен кодекс. Никой обаче не пита къде бля Бойко та не го написа, докато беше на власт? А къде спаха днешните протестиращи, та не си поискаха такъв кодекс, какъвто ще им е най-угоден преди две години, да речем. Тогава, когато тиквите цъфтяха и връзваха, изборите не тропаха на вратата и всичко можеше да се случи разумно и интелигентно... Никой няма и да попита, защото писането на изборния кодекс е параван.
Улицата ще бъде отново злобно употребена. В момента всички гневни на паветата си вкарват автогол за много години напред, защото обезценяват смисъла на протеста, превръщат го в шоу, в лековат купон с морално-пожелателни лозунги. Странно защо никой не иска работа, очовечено здравеопазване, нормално образование или пенсии. В момента, в който го направят Орешарски ще падне за часове. Едно е да кажеш – извини се, бе, друго е да поискаш нещо конкретно и смислено. Например да отворят 2 завода за обувки в Шумен и 1 за макарони в Трън. Давам примера много сериозно, защото това обяснява прословутото мълчание. Този протест ясно показва едно – хората в страната мълчат, защото искат хляб. Разгневените люде в София си имат хляб и вече катерят второто ниво на пирамидата – те искат философски да знаят защо в магазина има само два вида хляб. Второто стъпало е по-тясно, на него стъпват малцина и е по-близо до командващата върхушка. Властта ще падне, когато гладните дойдат да си търсят хляба, а не когато умните смятат калориите от етикетите.
И за да бъде шоуто безгранично сега се дъвка Изборният кодекс, а истината е, че той е най-малкият ни проблем. В момента трябва да се протестира пред прозорците на Цацаров и на него да се пращат мръсните гащи на Бойко, Орешарски и Доган. Това го казвам, в случай, че някой наистина си мисли, че е излязъл на улицата, за да протестира. Просто Бойко изпълнява втората си част от плана и хилядите маса народ доброволно стават част от него. Само те си знаят защо. Тук е моментът да вметна, че не съм червена бабичка, не съм псевдоинтелигентна герберка, не съм надрусана атакистка и т.н. все в същия ред. Просто използвам собствената си глава и казвам това, което мисля. Освен това ходих на протестите, защото осирането с Пеев(ски) беше гръмовно. Когато обаче усетих, че Бойко иска да се върне на бял кон спрях.
А за да не ни командват отново червените бабички сега протестът трябва спешно и веднага да приеме други формати. В момента улицата работи под диктовката на парламента – депутатите вкараха мухата за Изборния кодекс и интелигентните я лапнаха лековерно. Ако искаме истинска промяна можем да направим няколко прости неща.
А. Да вземем властта от медиите. Игнор на всички, които откровено манипулират. Има много начини да получаваме информация от първоизточника. Да не забравяме, че журналистите са в същото положение, както депутатите – следва да са наши слуги, така, че нека най-сетне и медиите вкусят от народната любов.
Б. Изборният кодекс е прах в очите, да потретя. Дори и най-прекрасният текст да се роди мога да се закълна, че ефектът ще е нулев. Обясненията са две. Първо местата за отглеждане на политици у нас са дълбоко сбъркани – това не бива да става в разни привнесени задгранични НПО-та и изсмукани от пръстите институти. Опороченият произход на кандидатите, в съчетание с честата смяна на боята и страстта към калинките, може да прати в гроба всеки кабинет, без значение как сме го избрали. Второто е, че дори след като си изберем нов парламент, ние пак няма да знаем как да го контролираме. Медиите ще му се продадат на втория час, а съдебната власт ще му поднесе закуската. От тук идва и вариант
В. Енергията, която сега се търкаля по улиците трябва спешно да се впрегне в създаването на истински механизми за граждански контрол включително и над медиите. И не е нужно да врещим като кози. Контролът започва от бойкота на турските домати в супермаркета, китайските боклуци по сергиите, надписаната сметка за телефон, сигналът за паркираната незаконно кола, спасяването на градинката пред блока. Мога да изброявам дълго. Контролът е протестът всеки ден срещу кочината около нас.И нека не забравяме най-важното – парламентът е огледало на нас самите, хрантутниците са там, не защото ги избират човечета от Марс.
Неделя, 30 Юни 2013, Вихра Сипан
Няма коментари:
Публикуване на коментар