вторник, 9 юли 2013 г.

Зад виковете „Оставка” наднича геополитическото поражение на България

http://avtorski.pogled.info

        Много рядко български автори свързват националната политическа тематика с геополитическите процеси на контитенталната територия, наречена „Евразия”, още по-рядко се изследва тяхната динамика . За това, когато трябва да се намери характеристика на събитията в България след 14 юни т.г., до безкрайност се повтарят едни същи словосъчетания като „народът ще ги измете”, ”улицата иска ”, ”хората няма да търпят”, ”новият морал” или „европейските политически ценности”. Още по-бедни са прогнозите за бъдещето на нацията в следващите седмици и месеци. Много семпло звучат дори аргументите „за” и „против” правителството на Пламен Орешарски – колкото и забавни да изглеждат лозунги от типа „Мразя ви безплатно”, за които някои журналистки твърдят, че са връх на остроумието. Или традиционната защита на правителството „Орешарски” в словосъчетанието „Оставете ги да работят”, в което няма особена позитивна аргументация, а още по малко – общоприемливи послания .
     След 25 дни еднообразни аргументи и контараргументи в медийната панорама настъпи скучно преповтаряне на едни и същи изрази, някакво своеобразно равновесие между двусмислието на парламентарната подкрепа за правителството и софийското озарение на протестите, което не успя да привлече допълнителни аргументи, освен спомените на предходните „сини” поколения от 1990 или 1997 г.
Това не прави правителството по-устойчиво и авторитетно , а протестите пред Министерския съвет и Народното събрание – по-привлекателни и перспективни. Налице е равновесие на безилието, което президентът Росен Плевналиев се опита неуспешно да наруши в последните дни. 
       Ще се наложи да потърсим помощта на „скучната” геополитика и на още по-безинтересната хронология на информационните потоци за проекти, които носят мили имена като „Набуко“ , „Северен” или „Южен поток”. Защото, когато зад тях стоят числа като 25 или 18 млрд. евро, те заслужават някакво внимание, равностойно, примерно, на съобщенията за кръвната захар на гладуващия Едвин Сугарев. Първото обстоятелство е свързано с решението на консорциума „Шах Дениз 2” от 28 юни да зачеркне окончателно проекта с претенциозното название „Набуко” или версията му от 1300 км, наречена „Набуко – Запад”. Операта на Верди възвърна своята изключителност, но за България и за акционера „Български енергиен холдинг“ - БЕХ, с неговите 16.67 % от капитала на компанията , това е финала на една стратегическа инвестиционна възможност.
          Азербайджанският газ ще натовари Трансадриатическия газопровод – ТАР, ще преведе тръбите си през Гърция, Албания и Италия и така ще излезе на хранилищата в Западна Европа. Той ще бъде продължението на Трансанадолския турско-азербайджански проект –ТАНАП, който, според някои стари прогнози, трябваше през 2018 г. да се добере до т.н „реверсивна” връзка на българо-турската граница. Утешителната награда за Родината са обещанията за подобна връзка на българо-гръцката граница, но тя е за изключителни и непредвидени ситуации. Тази мила новина ни беше поднесена в края на юни, но за нея вече бяхме предупредени месец по-рано. Така България остана с две опции за газови доставки – по старото трасе през Украйна и Румъния и по новото трасе, което трябва да захрани Югоизточна и Централна Европа и известно с името „Южен поток” . Строителството на газопровода на българска територия трябваше да започне в края на 2012 г., но до този момент все още няма ОВОС – Оценка върху околната среда върху 30-40 % от трасето. В същото време Руската компания вече подписа споразуменията за трасетата на „Южен поток” със Сърбия и Македония .
         Газовата битка по традиция има по-тихи и по-шумни периоди. Тя има и допълнителни характеристики през последните една –две години, като позицията на Урайна и Румъния по добива на шистов газ, трансформирането на доставките на газ за Украйна през трасетата на Словакия, както и съдбата на украинската газопреносна система, която очаква модернизация и инвестиции в невъзможни за страната параметри от десетки милиарди долара. А тя трябва да гарантира - поне до изграждането на „Южен поток”, газовите доставки за България. Всичко това би било просто търговия, ако в нея не бяха намесени трайни геополитическите първооснови на отношенията Европейски съюз – Русия . По интересуващата ни тематика това е скрито зад т.н Трети енергиен протокол или по–просто казано – европейското законодателство, което задължи газовите монополи да разделят собственоста на газопреносната система от доставчика на суровината. Това обстоятелство е важно както за вече изградения „Северен поток”, така и за предстоящия за изграждане „Южен поток”. Преди една година руската страна поиска особен статут на изградената вече система, която трябва да бъде извън обхвата на Третия енергиен протокол за период от 28 години и да допуска „Газпром” до владението на газопровода от германското крайбрежие до Чехия.
Ако този компромис бъде намерен с Еврокомисията, очевидно е, че той ще бъде приложен и към газопреностаната система на „Южен поток”. Това ще освободи проекта от всички въпросителни за собственоста и разпореждането върху 1445 км. газопреносна система по цялата територия на Югоизточна и Централна Европа.
      На този етап нищо не дава основание да се предполага, че в отношенията между ЕС и Русия ще настъпи нещо повече от традиционното за годишните срещи на високо равнище „приближаване на становищата и желание за разрешаване на традиционните въпроси„. Както се казваше в един коментар – промяната е единствено в менюто на вечерите ....Третото обстоятелство от този геополитически проект се оказа на около 2500 км. от столицата на България. Въоръжените сили, верни на сирийския президент ал-Асад, пренесоха инициативата върху няколко опорни пункта и в рамките на последните месеци започнаха да изтласкват наемниците от Сирийската освободителна армия от стратегически райони и градове. Това сложи край на надеждите, че с американска и турска помощ антибаасистките сили, подкрепяни от наемници и от ал Кайда, ще превземат столицата на Сирия и ще дадат възможност за реализиране на стратегическия проект за изграждане на газопровод, свързващ Катар с турско-сирийската граница. Така надеждата за наземни доставки на природен газ, извън контрола на руското правителство и „Газпром”, остана само хипотеза.
       Разбира се, над всичко и преди всичко, газовите трасета и газовите доставки бяха трайно белязани от революцията „шистов газ”, която от 2008 г. преобърна глобалните газови и енергийни баланси, разбърка планове и активизира лобисти от различен ранг и националност в няколко континента. Една скромна вълна от това цунами се плисна и в България, но, очевидно, ограничения национален пазар и неясните мащаби на находищата, поне на този етап, замразиха американските амбиции. При определени политически обстоятелства те обаче ще излязат отново на дневен ред. След всичко това остана да бъде направен преглед и на политическата хронология на българската политическа криза. В средата на февруари 2013 г. нищо не предполагаше оставка на правителството на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов. То следваше достатъчно точно съветите на ЕК в отношенията си с Русия, като твърдо се противопостави на проекта „АЕЦ Белене”, но остави открит и в работен вариант проекта „Южен поток”.
В рамките на десет студени зимни дни беше реализирана схемата на правителствена и парламентарна криза и храбрият министър-председател и генерал Бойко Борисов прехвърли тежките си отговорности на служебния кабинет на Марин Райков.
      Ограниченият мандат на бившия ни посланник в Париж не му попречи на заседанието на Министерския съвет на 10 април да направи следното важно изявление – „Министър-председателят Марин Райков обяви в началото на правителственото заседание, че трябва да се направи задълбочен анализ на проекта „Южен поток”. Мисля, че е необходимо да се направи един пореден много задълбочен анализ на ситуацията около това инвестиционно решение , посочи премиерът. Той предложи и провеждане на работна среща по проекта. „Мисля, че горе-долу сме наясно какви са най-чувствителнитете моменти около този проект”, каза премиерът, цитиран от агенция „Фокус”.
  По-впечатляващо изказване за проект от 18 млрд. долара едва ли ще намерите в световната практика. След 6–7 години от старта на проекта - вече сме „горе-долу наясно” с него...Парламентарните избори от 12 май и формирането на правителството на Пламен Орешарски отвориха нова фаза в решенията по „Южен поток”. Седмица след образуването на правителството министър Драгомир Стойнев се срещна със заместник министъра на енергетиката на Рускатата Федерация Анатолий Яновский. Центърът на разговорите е очевиден – „Южен поток”. Ето и пълният вариант на информационното съобщение – „Българската и руската страна се съгласиха, че трябва да бъде спазван предварително утвърдения график. Около 70 % от подготвителните работи, предвиждащи строителството, вече са свършени – разгледан е докладът за ОВОС, до дни започват обществените обсъждания на проекта с местните общности. Руският гост подчерта признателността си към България, че е една от първите държави, обявили „Южен поток” за проект с национално значение, което значително ускорява дейността по реализацията му”.
        За незапознатите с тънкостите на европейското законодателство – с подобен статут е газопровода в Сърбия и Македония и подписите под тези документи бяха шумно рекламирани през февруари и юли т.г. Важното в случая е, че предложението на служебния премиер Марин Райков за допълнителен анализ е отпаднало, а статута на обект с „национално значение” по дефиниция го изважда от траекторията на Третия енергиен протокол. Само седем дни след разговорите на Драгомир Стойнев с Анатолий Яновский някой или някои дръпнаха шнурчето и взриви крехките политически баланси в България с „Аферата Пеевски”. Всички коментари се концентрираха върху националните предпоставки, върху поведението на българските политици и спецификата на новата фаза от политическата криза. Никакъв поглед навън, никакви сериозни съпоставки и предположения извън традиционното политическо противопоставяне. За сметка на това бяха сътворени емоционални безмислия като сравненията на пл. Независимост с площадите Таксим и Тахрир. Няма нищо страшно – българинът е изтърпявал и по-арогантна обработка...
      Въпреки всички рискове, все пак се налага да се запитаме - колко автентични са предпоставките за кризата, защо така непримирими са позициите на протестите, как израснаха бързо, буквално в рамките на месец, новите политически проекти като Реформаторския петпартиен блок и ПП „Рупублика”. Те все още не са излезли с подробни програми, но още на този етап мога да предвидя „предпазливото” им отношението към енергийните проекти с Русия. Геополитическата битка за изолирането на Русия от ЕС ще продължи с по-активното или по-неангажиращо участие на България. Твърде мощни и твърде шумни са силите, които биха желали Евразия да бъде разсечена на две непремирими и изолирани една от друга части. В тези проекти ние сякаш сме абонирани за губещата позиция. А след десетина часа Алексей Миллер, шефът на „Газпром”, ще трябва да получи потвърждение на позитивната пътна карта на проекта от българския премиер Пламен Орешарски и от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Съмнявам се, че това, което изложих до тук, представлява някаква тайна за него....

Няма коментари:

Публикуване на коментар