За един рецитаторски конкурс, посветен на България, и за още нещо…
С любезното домакинство
на Драматично-куклен театър Силистра бе проведен 30-ият Областен рецитаторски
конкурс „С България в сърцето“, в който тази година се включиха близо 200
изпълнители на български стихотворения от детски градини, основни и средни
училища в 4 възрастови групи (индивидуално
и с групови рецитали).
Той бе организиран от РУО на МОН и община Силистра с безценното от 8 години
насам партньорство на ОУ „Отец Паисий“ Силистра.
Наградите осигуриха организаторите, заедно с Областна администрация Силистра и Книжарници „Везни 55“. Поздрави поднесоха
зам.-кметът Мария Недялкова и директорът на дирекция в Общинска администрация
Силистра Цветана Игнатова. В организационен и творчески план в конкурса
участваха екипи на ДКТ и на Вокално студио „ДО РЕ МИ“. Специален поздрав - от гайдарите на Музикална школа „Великов“.
![]() |
Актьорът Христо Христов с част от победителите при децата от ДГ |
В работата на двете журита
се включиха: Златина Станева и Биляна Божкова – ДКТ, Йордан Георгиев – Областна
администрация, Нурай Исмаилова – община Силистра, Ясенна Пецова – СУ „Н.
Вапцаров“, и Христо Христов – ОДК. Организаторите отдадоха дължимото за
всеотдайния труд през годините на инициатора и почти неотменен „двигател“ на
проявата – учителката Ванушка Ангелова (ОУ „Отец Паисий“) –
дългогодишен ръководител на Клуб за художествено слово при Център за работа с
деца.
![]() |
Маргарита Любомирова - вляво, и Ванушка Ангелова - на тях дължим началото на конкурса преди 30 години |
В продължение на 22
години това извънучилищно звено е в основата на конкурса, започнал на 2 март
1990 г. като общинско мероприятие, за да придобие с годините областен характер.
Г-жа Ангелова бе уважена с поздравления от организаторите, от областния
управител Ивелин Статев и от първоначалния институционален организатор на
конкурса – Маргарита Любомирова – до миналата година директор на Обединен
детски комплекс, наследник на някогашния ЦРД. Поздравление и от РУО на МОН.
![]() |
Водещите - сряд тях има призьори от конкурса в предишни издания |
В обобщен план споделените
спомени от първопроходците имат това съдържание: „Началото бе трудно, но все още бяха години, когато
бе прието да си патриот. После настанаха други години, в които патриотичното
чувство не бе модерно, но въпреки това конкурсът оцеля. Сега са времена, в
които той избуя, разширявайки своя териториален и тематичен периметър. Своите усилия
обединиха учителите и родителите, както и институциите. В името на идеята подрастващиза да застанат на сцената и да
влязат в ролята на рецитатори. За да изживеят емоция, родолюбиво чувство, а ида съхранят свою свиден спомен за сценична треска, завършила с усмивка на задоволство или със сълзи от притеснение, че не всичко се е получило според предварителната нагласа. Дай, Боже, повечето от тях да съхранят това си
отношение към словото, за да има бъдеще конкурсът.
![]() |
ДГ "Иглика" Силистра с директор Елена Аврамова - символичен домакин на проявата при най-малките рецитатори с победител Вая Ганева от ДГ "Нарцис" |
А и от рецитацията да
се мине към театралното дело, каквато традиция (на пръв поглед – малко възрожденска!) се
е зародила в много училища в Крайдунавска Добруджа. Факт е, че не малка част от
тях подготвят цели пиеси за своите патронни празници. При това най-често без
професионална намеса, а по волята на вещи преподаватели, будни ученици и техни
сподвижници“.
Долу-горе като в зората на народните читалища…във време оно.
Конкурсът приключи.
Както винаги, има победители – друга е темата дали своеобразната надпревара не
трябва да се превърне във фестивал, за да отпадне задължителното за всяко състезание напрежение. Може би е необходимо и регламентът да се огледа. Най-вероятно
бива и да има своето разширение в други посоки – преглед на мултимедии, изява
на лично творчество (есе,
поезия, изобразително изкуство),
за да се превърне проявата в истински събор на българщината. А и в него да
придобият възможност да участват деца с различни таланти.
И още спомоществователи
сигурно е възможно да се намерят, защото в глобалния свят ще се наложи
все повече от нас да са „с България в
сърцето“. Ако искаме да оцелеем като нация, като държава, като хора с
комплексен характер и жилав ген. Защото, както е известно – „…и ний сме дали
нещо на света“. При това в много области и в различни епохи. Това, че светът
извън нас не го знае, не го помни или не го признава може само да ни амбицира
да бъдем…себе си.
Йордан
Георгиев
Коментари
Публикуване на коментар