Силистренка с фолклористично изследване за великата обсада на Малта и българската връзка

В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра филоложката и автор на няколко книги Снежанка Генчева представи резултата от своя пореден изследователски проект книгата „Тези чисти българи. Български народни песни с мотив „Девойка спасява Малта”. Сред присъстващите бяха доц. д-р Румяна Лебедова и доц. дфн Тодорка Георгиева от Русенски университет „Ангел Кънчев”, Светла Ангелова – директор на Регионална библиотека „Партений Павлович” Силистра, етнологът д-р Йордан Касабов, журналистът и колега на филоложката от Университета Йордан Георгиев, граждани и приятели на автора.

„Търсенията ми са свързани с българския фолклор. Песента е създадена в Одринска Тракия (след българо-румънската Крайовска спогодба от 1940 г. техни потомци живеят и в Крайдунавска Добруджа). Тя пътува през България до Руската империя и обратно“, каза авторката за Общинско радио Силистра Снежанка Генчева.

Пред аудиторията тя представи съдържанието на книгата си, на която е отделила няколко години от своя живот, както и средства на семейството си, вкл. посещавайки Турция, Малта и др. страни, за да намери „доказателства“ за своите версии за т.нар. от нея „скрито съобщение за важни исторически събития“ в песента, известна с 61 публикувани версии от средата на 19 в. до днес, някои от които са записани в Силистренския край.

Книгата е пратена на различни адресати, вкл. на Малтийския орден, както и на президента на Република България Румен Радев, от когото получава любезно поздравление. От творбата читателят, дори да не е посветен в тайното съобщение, може да научи много интересни факти, свързани с битки на рицарите за  малкия остров с армадите на някога велики държави и империи, вкл. Османската, Наполеон и др. Сред тях блести с драматичността си великата обсада през 16 в., една от поредните в рамките на няколко века.

Снежанка Генчева е завършила специалност „Българска филология“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” с дипломна работа на тема „Надгробните надписи – отражение на митологични представи”. Тя е изследовател на българското народно творчество, обичаи и традиции. В своите проучвания включва фолклора като сигурен и коректен извор за преосмисляне и решаване на натрупаните противоречия и заблуди в историографията.

Автор е на книгите „Рицари и юнаци. Йоанитите” (при нейното съставяне попада на темата за Малта и българската връзка с обсадата на този остров, която първа у нас развива в последващия си труд), „Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386” и „За слънцето и хората. Песни и обичаи от община Ситово”.

Още по темата от самата Генчева в нейния Фейсбук профил: „Песните с мотив „Девойка спасява Малта” имат ясно определим момент на създаването им – 1645 г., когато е големият поход срещу държавата на рицарите йоанити…Не знаем кога и кой е изпял или изплакал първата песен за кърджалията Стоян Индже войвода и с колко мъка, болка и страдание е била пропита. Но най-много текстове са създадени в годините, предшестващи странджанската буна, когато от Странджа до Добруджа цяла Източна България с малки изключения е разграбвана и опожарявана, от неговата дружина като част от конницата на Кара Фейзи. Както и по време на самата буна, а и в близките години след това – докато пепелището на караевренската кула още тлее в спомените на очевидците…

Сравняването на двата цикъла показва ясно вече споменатите единство на сюжета, устойчивост на образите и цялостност на композицията и оформлението на песните за Малта в противовес на многообразието от сюжети, обстоятелства и композиционни решения в тези за Индже….

В първата част на изследването показваме удивителното единство на композицията и сюжета с числа и проценти. Във втората – устойчивата употреба на ключови думи, изрази и образи, които носят специална информация. Ако си позволим неоригинално онагледяване – това са основата и вътъкът, които правят песента с мотив „Девойка спасява Малта” цялостно, завършено произведение на един автор.

Кой е той?Името му засега не знаем. Но въз основа на податките в текста той може да бъде описан…Османската армия и рицарите на св. Йоан са противоборстващи сили в няколко велики обсади…Това налага въпроса: физическото описание на кой град все пак е представено в разглежданата народна песен...”.