Поздравление до участниците в тържеството поднесе заместник-кметът на община Силистра Денка Михайлова, в което тя подчерта ролята на Левски като родолюбец, възрожденец и идеолог на българската свобода („Животът на Апостола е пример за това колко възвишени може да бъдат човешките идеали. Да обичаме България, да отстояваме вярата си в нея и в собствените си сили. Нека с общи сили пазим и предаваме на поколенията богатата духовност и здрави корени, които Левски ни е завещал"). Представители на Центъра за музика и изкуства „Мегатон“ изпълниха програма от празнични патриотични песни.
В поднасянето на венци и цветя пред паметника на Васил Левски участваха заместник областният управител Елена Томова и председателят на Общински съвет Силистра д-р Мария Димитрова, заедно с представители на община Силистра, на общински и регионални структури, сред които Регионална библиотека, Регионален исторически музей, Държавен архив, политически партии – ГЕРБ, БСП и др., както и много граждани, вкл. подрастващи.
Наскоро Общинският комитет „Васил Левски“ с председател Цветана Цанова участва в облагородяването с нови дървесни видове и цветя района на паметника на Апостола, за който по спомени на съвременници се знае, че поне три пъти е идвал в Силистра във връзка си изграждането на структура към тайните революционни комитети в българските земи.
Стоянка Димитрова:
Левски –
вечният идеал за българската свобода
Вярата на Левски, че ние сами ще се освободим и сами
ще решим какво да бъде отечеството ни е много силна и той пише: „От никъде не трябва да се надяваме и на
никого не трябва да се молим. Нам не ни трябва подарена свобода“.
Апостолът е истински патриот, защото, за разлика от
някои наши дейци, той не е искал да се обвързва с чужда държава и с чужда помощ,
за което можем само да му се възхищаваме. В идеите на Левски има и друго, което
още по-силно стреснало тогава българите, а именно: възгледите му за равноправие
на всички народности,включително и с турците.
В ония години на всекидневни убийства, потурчвания на
невръстни, грабнати деца и какви ли още не страдания, да преодолееш робската си
омраза към народ и вярата му, с тази идея Васил Левски надраства своето време.
Днес ние превръщаме в знание твърде малко от неговите
истини. Избирателно тълкуваме само тези, които могат да ни служат. Истината
обаче има много лица и едно от тях е, че България има нужда от „добрите си
синове“, както тогава, така и сега, защото тя е „богиня" за вярващите в
нея, както пише Иван Вазов.
Оценяваме Васил Левски главно като идеолог и стратег
на революцията. Неговия силен характер и неизмерна смелост го правят
безсмъртен. Но трябва да оценим и неговата духовна сила. Тя може да ни бъде
пример да създадем един по-справедлив и човечен свят.
Левски е един от най-достойните синове на
България. Силен. Истински. Той говори, пали сърца. Той е от онези, които те
вдъхновяват и те карат да вървиш напред. Човек, отдал мисъл, знание, сили и
време, а накрая и живота си, за цял един народ. Не дири своето, а иска общото
благо. Търси съмишленици за свободата на България, без да очаква признание.
При Апостола всичко е просто и ясно – едно
изключително човешко равновесие и самообладание, което внушава респект. То е
присъщо само за такива велики личности като него. С примера на саможертва,
човещина и нравствена чистота остава в паметта на своя народ. Една завършена
личност. Носител на факел в тъмните години на робството, който изгаря в
собствения с велика
мисъл „Ако печеля – печеля за
цял народ, ако губя, губя само себе си“ и това говори самоа за това
колко велик българин е бил.
С тези думи той стои над всички и ни напомня за нашия дълг към Отечеството.
Защото в онези години някои са измервали любовта си към България с предаността
си към Османската империя, а днес с тази към съвременните т.нар. велики сили.
Но това е твърде далече от истинското чувство за принадлежност и вярност към
България.
Погледът му като че ли и днес търси народа с четирите си въпросителни. Онзи
народ, който е готов да даде сърце и душа, знание и пара за „Свята и чиста
република“.
Апостолът е и
урок по родолюбие. У него пленява и вълнува всичко – изключителната му
принципност на организатор и водач, смелост и безкористност, справедливост и
политически прозрения, безгранична обич към народа. Апостолът е надежда на
всички българи, жадуващи за свобода, и изпитващи гордост и вдъхновение.
Днес за мнозина от нас той не е
просто обикновен лик, стоящ на нечия тениска или корица на тетрадка. Той живее
в едно специално за човека място – сърцето. Уважаван е от всички през всички
времена. Дори политиката през годините не е прекроила неговата лична история,
не е изкривила представата ни за неговата личност.
Левски ни е безкрайно нужен винаги. Още повече в тежките моменти, когато
държавата и обществото ни са в криза. Нужен ни е като упование, за да променим
живота си към по-добро!
Левски е не само историческа личност и олицетворение на доброто. Той е
светъл идеал на българската свобода. Затова думите са излишни. На Апостола
трябва да отдадем нашата благодарност! Благодарност за неговата саможертва в
името на нашето
бъдеще, на нашата вяра, на нашата свобода!
За да живеем в един по-справедлив и по-човечен свят, в който нашите деца ще
осъществяват своите мечти в една „свободна
и чиста република“, тук в земята на Левски!
Няма коментари:
Публикуване на коментар