· Североизточна премиера на документалния филм „Пътят на буквите“
В края на миналата седмица в картинната галерия на Двора на кирилицата в старопрестолния град Плиска се проведе извънстоличното представяне след премиерата на 4 ноември в София на най-новия български документален филм, наречен „Пътят на буквите”, и посветен на Кирил и Методий.
Представянето бе под патронажа на областния управител на Шумен Донка Иванова и в него взеха участие представители на държавната власт в областите Търговище, Добрич и Силистра.
Областният управител Стоян Бонев връчи поздравителни адреси на авторите на филма с пожелание да бъде успешна реализацията на документалната лента пред ученическа и друга аудитория при предстоящите покази в страната.
Както и на кмета на община Каспичан Милена Недева, и на домакина на събитието Карен Алексанян – идеен създател, осъществител на уникалния музей на буквите и „самоназначил“ се за негов...единствен пазител.
В дискусията след премиерата се включиха известният археолог проф. Николай Овчаров, който е съветник на министъра на културата, работил 30 години в района, както и представители на научните среди, на Асоциацията на българите в чужбина, кметове на общини като Велики Преслав, Смядово, Плиска, актьорът Любен Чаталов и др.

Дворът на кирилицата, който е изцяло частна инициатива, превърнала се в „истинска крепост на духа“, е в основата на традиция за публично-частно партньорство за създаване на туристически маршрути, както иза провеждане на изяви и събития в Североизточна България. По този начин във взаимодействие ще влязат държавната и местните власти, научната общност, бизнесът и неправителственият сектор.
Стана ясно също, че през м май. в далечен Улан Батор на 7 000 км от Плиска е открит първият в Азия паметник на кирилицата, като е възможно и в други държави в района да се появят подобни монументи, тъй като някои от екссъветските републики също пишат на българската азбука, макар и езиците им да не са славянски.
През 2016 г. се предвижда единият от дните на фестивала да бъде на територията на Двора на кирилицата, за да се понесе ехото на светостта му в културното пространство на Европа. При откриването му са участвали представители на православните църкви на различни страни, с което са изразили своята почит към светите братя.
С възхита бяха коментирани и два не толкова популярни художествено-творчески факта. Първият от тях е по повод неповторимите картини със знаци от глаголицата, създадени с уникална техника върху ръчна копринена китайска хартия от пловдивския художник Ангел Гешев, живял дълги години в Китай. Както и във връзка с над 90-те изложби на художничката и сценографка Дора Николова Битау, в първата от която в Италия преобладават картини от живота на светите братя Кирил и Методий.
Чрез писмеността се слага началото на българската християнска култура, като съхранените най-ранни изображения на Кирил и Методий върху икони са от 16 в. в църква във Врачанско. Техни изображения има и върху българските бойни знамена, вкл. и във флаговете на освобождение на Македония и Одринско. Кирилицата е в основата и на осъществяването на идеята за славянско единство с център Русия през 19 в. Факт е, че в момента 7 нации спорят за рождено място на Кирил и Методий, тъй както в Гъриця 7 града са с претенции да са дали живот на великия Омир.
В началото на м. ноември също в картинната галерия на Двора на Кирилицата бе проведен своеобразен открит урок по история с участието на представители на държавната и на местните власти от Шумен, Добрич и Силистра (представена от Младен Минчев – зам. областен управител), на университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Варна, както и на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ със специалното участие на проф. д-р Пламен Павлов от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий“.
Тогава бе подчертано, че българското будителство е с начало в годините на мисиите на Кирил и Методий, когато България е била безспорен лидер в християнския свят, превърнала се в подстрекател и на другите народи, за да се събудят за християнската вяра. Заявено бе също, че покръстването на България е „европейско събитие“ преди 1 150 г.
В този смисъл Плиска има нужда от преоткриване, поради което се работи за Закон за старите столици Още повече, че едва 10% от резервата на града, в който е роден Симеон Велики, са разкрити от археолозите. А само вътрешният двор на двореца е пет пъти повече от Царевец. Дали той няма да „засегне“ и Силистра като наследник на древния Дръстър – една от резиденциите на българските царе в определен период от време?
Няма коментари:
Публикуване на коментар