Заради блокадата на Софийския университет местят форум за Шейх Бедреддин в ПГТЕ "Хенри Форд"

        От 17 години КПД “Родно Лудогорие” провежда културологичния поход “По пътя на Шейх Бедреддин”. Изявата, със съдействието на Министерство на образованието и науката, е придружена с викторина конкурс за есе, стихотворение, рисунка и мултимедия, като досега са участвали над пет хиляди ученици от цялата страна. "Във връзка с големия интерес към събитията тази година решихме под патронажа на Исторически факултет - СУ „Св. Климент Охридски” изявата да се проведе под формата на научен семинар, в който да участват учители по история и културология от цялата страна", заяви д-р А. Кънев, председател на КПД ”Родно Лудогорие”. Заявки за участие са подали 216 преподаватели.  Участие има и от представители на Силистра. 

     Основни лектори са проф. Пламен Митев – декан на Историческия факултет, проф. Христо Матанов – професор по Средновековна балканска история и История на Византия, акад. Георги Марков. Във връзка със стачните действия на студентите от СУ „Св. Климент Охридски” мястото на провеждане на мероприятието от Ректората се премества в ПГТЕ „Хенри Форд”. 

      И отново г-н Кънев: "Използвам случая да благодаря на Софийския РИО на МОН за бързата реакция и лично на г-жа Антоанета Григорова. Разбирам, че в тези „интересни” времена събитието не е от централна медийна значимост. Въпреки това се надявам да оцените, че Денят на Будителите е важен факт и именно подобни начинания ще помогнат да се възроди българския дух и самочувствието на българския учител".

               Организатори на форума са Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и КПД „Родно Лудогорие“. Откриването му е на 1 ноември от 10 часа в зала 201 на Професионална гимназия по ТЕ „Хенри Форд”. От 10:15 ч. е лекцията "Времето на Бедреддин, Османската империя и състоянието на Балканите в началото на XV в", изнесена от проф. Христо Матанов, по която е предвидена дискусия до 11,15 ч. От 11:45 ч. е лекцията на проф. Пламен Митев на тема "Българските будители от епохата на възраждането", отново придружена с дискусия. Следобедните мчасове са посветени на посещения на Градската художествена галерия, на изложба-ретроспекция на Любен Диманов и на Археологическия музей. На другия ден - 2 ноември, от 11:00 ч. в Националния исторически музей е лекцията на акад. Георги Марков 

БЕДРЕДДИН: МИСТИК-ФИЛОСИФ ИЛИ   БУНТОВНИК-РЕФОРМАТОР

"По стъпките на Шейх Бедреддин",
Дулово, 2012 г.

         Преди 560 години, в първите десетилетия на османската инвазия в Европа, един философ-мъдрец, хуманист и революционер-реформатор, роден в българските земи повежда бунтовна армия срещу централната османска власт. Бедреддин Симави се явява вожд на първото антифеодално въстание срещу султана и спахийския феодален ред, който новата империя насажда.

          Усвоил знанията на изтока, запознат с противоречията на властта и дошъл до философски изводи за ценностите в човешкия живот, шейх Бедреддин проповядва равенство между хората и религиите, отрицание на робството и експлоатацията на човек от човека и отрицание на съдбовната предопределеност на нещата в света от волята на Аллах. Той възвестява правото на всеки човек да бъде свободен и щастлив, но същевременно отговорен за делата си и учи, че светът е само тук на земята, че всички проповеди за друг свят са само заблуда.

          В 1418-1419 г., в съюз с влашкия воевода Мирчо Челбътрън, шейх Бедреддин застава начело на 3000 войници – турци, българи, власи, християни и мюсюлмани, бедни и средни собственици и в името на братството и солидарността ги повежда от Силистра през Лудогорието към Одрин, където е била столицата на султана тогава. Негови сподвижници в Мала Азия са Бьорклюдже Мустафа /Деде Султан/ и Торлак Кемал. 

       Султанската армия го пресреща при Стара Загора и се разиграва решителното сражение. Бунтовната армия е разбита и Бедреддин се връща в лесовете на Лудогорието, където две години води партизанска борба. Привържениците му са много и го пазят. Султанските хора обаче успяват да го пленят с измама. Отвеждат го в гр. Серес, където е лятната резиденция на султана. Те могат да го убият, но искат първо да го разгромят идейно. Подлагат го но богословски диспут и съд, но той ги оборва в спора. Обесват го гол, като символ на голямо унижение. През нощта тялото му изчезва от бесилката.