![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgjlnCt8OrzzBXtorsNxiov5ZNVlQFibx7Ydp-hHspj8rkQ1KWoYBJmSeo8lalMJdgX3-NmU2hzeFgkBZ15MzZxmFqWjW3Fm7sR6I0dIOaU3T5BIy-_XVERuy2d5jO_zZ0GiBXE_LHrczQ9/s320/1014325_487596701315875_1840368495_n.jpg)
Българският политически елит, дето се е самонарекъл по този начин, се овеси на простира на безхаберието си като шарена черга. Най-после стана ясно, че няма спасение - властта е наркотик. Който е вкусил от нея, безнадеждно й е станал васал. В харема на властта са вече дузина партии. Някои от държанките са от създаването му в годините на т.нар. демократичен прощъпулник. Те, нейните онаследени или доведени синове и дъщери, оттогава ненавиждат "валиде султан" (майката на султана). Дори искаха да я изкарат от играта с най-различни способи, но явно не могат без нея. Защото, когато зациклят в безсилието си да управляват, така както иска или очаква народът, я пускат да се поупражнява с управата, за да бъде виновна за всички грехове. Иначе си остават в тъмните кътчета на "златната клетка", както още наричат харема, за бъдат на издръжка на
султана. Хем са сити, хем си общуват, за да бистрят клюките и да плетат чорапа на поредната интрига. Когато султанът потърси някоя от забравените си любими, в клетката настава суматоха, защото само надеждата умира последна, че еди кой си може да бъде следващият, потърсен да стопли леглото на суверена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар