Победителят от конкурса "Спомен от лятото 2012" Николай Нинов е журналист, повече от 26 години е активно в занаята. Работил е в "Стандарт" като заместник главен редактор и като отговорен редактор на "Business Week" - България. Автор е на 5 книги - документална проза, портрети и публицистика и на един роман. Сега работи в програма "Достъп до информация", координатор на мрежата от журналисти в България към фондацията. Минал е през няколко хобита – първо е бил градинар, после овощар, след това планинар, а сега се определя като пътешественик. За пръв път участва във фотоконкурс. Затова пък фотогалерията му "Повторени сънища" спечели наградата, предоставена от Canon - фотоапарат Canon EOS 1100D, който осигурява 12-мегапикселово качество на изображението при 6,8 cm (2,7") дисплей с 230 000 пиксела.
Защо решихте да се включите в конкурса?
- Реших да направя собствено проучване на това какъв би бил интересът към местата, които съм снимал. Причината е, че ще пиша книга за тези дивни, непопулярни места в България, аз ги наричам мегалитни паметници, или сакралните пространства на България, свързани с траките. Снимал съм светилища, скални манастири, скални параклиси, скални образувания. Исках да проверя дали аудиторията ще има интерес към такива места, преди да започна да си правя книгата. За мен е интересно, но дали ще бъде интересно за другите хора? Исках да проверя как ще я възприемат. За първия месец тази галерия имаше 52 000 разглеждания. За мен това беше повече от изненадващо. На мен ми беше толкова интересно какво се случва с конкурса, кой колко гласа е събрал. Наблюдавах кои са най-посещаваните галерии. Днес моята галерия има 73 000 прочитания! За един автор това е предостатъчно. Мои близки казват даже – какво ще пишеш книга, показал си вече на хората за какво става дума, чао и толкова!
Втората по прочитания галерия е много близка по дух на моята – "Непознатият Сакар" на Георги Калудов, тя е с около 40 хиляди прочитания и е на пето място в класацията. Какво значи хубава галерия за мен – това е галерия с концепция, мислено е предварително какво ще сложиш, не просто нахвърляни снимки ей така, било ти е хубаво през лятото и толкова. При него е мислено точно къде какво да посети за пръв път и той като мен "ох, ах, какви места има в страната!". Това ми беше идеята, затова участвах в конкурса.
Искам да кажа и за другите галерии от конкурса – има много интересни истории. Казах за Георги – той е откривател, има една друга галерия, "Когато любовта си отиде през лятото" - прекрасна галерия! Настръхнах от нея! Ето я концепцията. Мислил си го предварително. Невинаги тези неща за съжаление се оценяват по достойнство. Много ми хареса също, че има много галерии от България.
Разкажете повече за книгата.
- Книгата е идея отпреди една година, тогава реших да я направя. Всички 30 обекти от галерията са част от общо около 180, които посетих за 8 месеца – от началото на май до края на ноември. Изминах 25 хиляди километра и 200 часа ходене - качване, катерене, слизане. Остават ми още около 15-ина обекта.
Книгата няма да бъде албум, по-скоро микс от жанрове. Ще има репортаж, публицистика, очерков елемент, ще има коментар и анализ. Защото изникват и проблеми покрай тези места – със замърсяването, с означаването с табели, какво правят кметствата и защо нищо не правят за да популяризират тези места, да изкарват по някои лев за тези общини.
Как намерихте тези места?
- Стигнах до тези места чрез сайтове на фенове в интернет, във форумите им участват хора, които имат хобита като археология, тракология, геология, история или са просто пътешественици и любители на диви места. Получават се натрупвания в човека. След като обиколих Европа и бих казал, че я познавам добре, си казах – хубаво е да познаваш добре и собствената си страна. Няма предвид 100-те национални обекта, които аз познавам. Но България крие много интересни и тайнствени места, които човек задължително трябва да види! До голяма част от тези места се стига с джип, не е възможно да се стигне до тях с нормална кола. Аз нямам джип, следователно трябваше да ходя. Някои места са опасни, няма парапети. Но като цяло местата не изискват никаква специална екипировка. И веднага бързам да кажа - колкото и някои от местата да са труднодостъпни, повечето стават да се водят деца до тях. Няма страшно! Естествено има и тежки маршрути, но до повечето могат да стигат деца и за тях ще бъде страшно интересно.
Могат ли да бъдат посещавани през зимата?
- Не, много е кално и студено за това. Траките са били рудари и златари, копали са в скалите, няма как да се отиде до техните светилища през зимата. Хубаво е природата да се раззелени, да е топло и сухо, за да се изпита пълното удоволствие от тези места. Повечето от местата са на няколко километра от най-близките населени места.
Кога очаквате да излезе книгата?
- Очаквам първо да я напиша до края на годината. Има за писане, има и за ходене още. После да се подберат и по добрите снимки. Има много работа още.
За какви читатели ще бъде?
- За хора на различни възрасти, които имат усет, око, сърце и душа да посещават тези места. Например във форума на тази галерия има няколко много трогващи коментара. Включително на колегата Александър Пелев, бившият говорител на БНТ1, който каза "Ники, благодаря ти, че ми отвори очите, аз не знаех, че 40 години живея в тази държава!". Аз не го познавах, но след това станахме приятели във фейсбук. Има няколко такива отзива, заради които си казваш и петима човека да отидат, си заслужава. Книгата ще е за хора с различни професии и различни възрасти, които не искат в събота и неделя да продължават да са пред компютрите, а да обуват маратонките и да излизат навън до неделя вечер.
Не се ли притеснявате, че като популяризирате тези места те ще се комерсиализират?
- Абсолютно не! Да вземем за пример тези 100 национални обекта. Те трябва да се посетят задължително, но за мен те са комерс, защото отиваш и си плащаш да ги посетиш. До това ще се стигне и за местата, които аз показвам, но това ще отнеме много време. Противниците на комерсиализацията поддържат тезата, че е по-добре да си ги пазим за нас си тези места, не за да не ги видят други, а за да не започнат да ги рушат. Човекът като се намеси с всичките му боклуци и драсканици... Възможна е организация, каквато има във Франция, така да се направи популяризацията, че това да не е в ущърб на мегалитния паметник. Но докато се комерсиализират, нека хората да ги видят, тогава ще му мислим как да ги пазим. Не се притеснявам, ако се притеснявах нямаше да участвам в конкурса и да пиша книгата.
Защо точно тези непознати места? Как попаднахте на тях?
- Първото беше комерс – Чудните мостове. Обаче като видях величието на този скален мост, открих величието на Родопите. Аз познавам добре Северна България и Стара планина горе-долу, но Родопите не ги познавах. И ахнах! Започнах да се интересувам и така започна тази прекрасна серия от пътувания.
http://www.dnevnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар