В Силистра тези дни започна и приключи 16-ият поход „По пътя на
шейх Бедреддин". Негов основател е покойният Борис Илиев, дългогодишен
председател на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие”. В продължение на
години преди няколко десетилетия роденият в село Свещари юрист е бил адвокат в
Силистра. Почетен гражданин е на Разград, Попово, Тутракан и Силистра. След
смъртта му делото му продължава д-р Анатолий Кънев от София заедно със своите
сподвижници, вкл. и от ИК „Гутенберг”, стопанисвана от дружеството. На старта на поредния поход в центъра на
Силистра историкът Веселин Аврамов представи на гостите най-важното за някогашната
крепост, носила имената Дуросторум, Теодоропол, Доростол, Дръстър.
След кратка пеша
разходка продължението бе във вид на разказ от историка Тодор Николаев за
подвизите на 31-ви Варненски пехотен полк, повече като известен като
Силистренски – Железния, при това в близост до едноименния паметник. Там
предстои да бъде изградена „Стена на славата”, като за целта има Инициативен
комитет, начело на който е областният управител Николай Димов. Тези дни той
свиква комитета, за да се уточнят по-нататъшните действия. В края на първия ден
на „похода”на ход влезе семинарът в зала „10-и февруари” в сградата на
Общинския съвет с участието на 19 учители по история от област Силистра, както
и на депутата Стефан Господинов, областния управител Николай Димов и
председателя на ОбС - Силистра д-р Мария Димтрова.
На другия ден в зала
„13” на Градската художествена галерия попътен вятър на похода пожелаха лично
кметът д-р Юлиян Найденов и заместничката му Денка Михайлова, както и архиварят
хаджи Огнян Георгиев в присъствието на мнозина силистренци от различни
поколения. Хаджи Оги уведоми участниците в тържеството, че от 36 султани в
Османската империя само един – султан Махмуд II, е идвал в Силистра,
за да открие фортификационни съоръжения.
Същия ден след обяд в
Дулово имаше пореден форум с участието на ученици, представили презентация за
делото на Бедреддин, както и с музикални поздрави. Специално внимание заслужава
алианският поздрав с танца „Сема” от Културно дружество „Аккадънлар”. Женският
танцов състав вече бе покорил Виена с изпълнението си, но му предстои да го
стори отново, този път в съседна Румъния. И там ще го видят, за да оценят 100-годишните сребърни и позлатени пафти на изпълнителките. Пътьом участниците в похода посетиха музея в село
Окорш, съхранил местния бит. Селото е сред тези в Силистренския край, в което
оживеят представители на поне 4 етногрупи, вкл. и по деление „приселци”. За
пръв път село Паисиево влезе в маршрута на походниците, с любезното домакинство
на кмета на селото Неджля Хабил. Лебезно гостуване бе осигурено и в местното
училище с директор Юлдие Рафи, в което изцяло учат деца от турския етнос, а с
изключение на един учители останалите са представители на същия етнос. В кратка
програма част от 352 деца от 7 населени места бе представена възможността с три
различни костюма, спечели по проект за толерантност между етносите, да се
играят танци на българи, турци и роми.
Следващият обект бе в
град Исперих. На среща в музея с директор Боряна Матева бе представена темата
за обединението, която е червената нишка в похода тази година. Както и
историята на т.нар. Царска могила в Свещари. Открита преди 30 години, но влязла
в обектите за посетители преди 12 години. Любопитна подробност – котарак е
първият посетител в гробницата. Последен ден на похода – тържество за
Балканската война в село Лъвино пред паметната плоча на 30 местни жители –
българи, турци и роми, загинали в Балканската, Първата и Втората световни
войни. На заден план на направените снимки от мероприятието личи надписът „100
години наука”, намиращ се върху сградата на училището, построено през 1912 г.
Децата от селото, в което е роден Али Рафиев – някога първи секретар на БКП в
Силистра, вече учат в Исперих, тъй като школото е закрито. В ОУ „Христо
Ботев” в Исперих, което е приемно за учениците и за колектива му, бе поредната
делова среща.
Десетки разградчани от
3 поколения изслушаха лекцията на проф. д-р Христо Матанов и презентацията
на изданията на ИК „Гутенберг” във фоайето на театъра в най-големия град на Лудогорието.
Вкл. с участието на представители на местното мюфтийство и на православната
общност. Районният мюфтия Мехмед Сали Аля изказа съболезнование по повод
кончината на патриарх Максим, духовен водач на Българската православна църква.
Финалната снимка за
спомен на участниците в похода бе пред затворената джамия „Макбул Ибрахим паша
джамиии” в Разград, който е в процес на реставрация, консервация и адаптация на
паметник на културата с национално значение.
А в началото бе словото...През XV в. испанецът Христофор Колумб открива Америка, а на
границата между Европа и Азия един философ мистик – наполовина турчин,
наполовина грък се опитва да намери обединителната нишка между мюсюлмани и
християни. В името на красивата мечта. Подобно на други двама мислители –
католик и представител на православното християнство – независимо един от
с друг, по същото време достигат до обща идея. Така шейх Бедреддин от Одринска
Тракия, немецът Николай Кузански и гъркът от Крит Георги Трапезундски, наричани
„трима радетели за мюсюлмано-християнско обединение”, са в основата на "мечтата". Шейхът лично води
въстанието на българи, турци, евреи и къзълбаши срещу османската империя и така
приобщава България към идеята, която днес наричаме „толерантност”. „Бедреддин
съчетава ислямския мистицизъм и мъдростта на Изтока”, твърди проф. Христо
Матанов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, записал кариера и като шеф
на дирекцията по вероизповеданията в Република България. Негово е
притеснението, че в Европа има стотици центрове за изучаване на мюсюлманския
свят и религиозните му идеологии, а в Саудитска Арабия, основен дарител на
религиозни ислямски мисии по света, няма нито един център за изучаване на
библията.
Световна практика е обаче „отделните цивилизации
взаимно да се оплождат”. Отново според професора, дошъл е краят на етническия
модел у нас, заченат в началото на т.нар. преход. На ход трябва да дойде нов
модел. И още: „Свободата като универсална категория не прави разлика между
етноси”. И пак професорско е твърдението, че радикалният ислям ще намира все
повече почва в т.нар. затворени общности, вкл. и в средата на помаците, както и
на ромите. В същото време щом има конфликти, в случая на религиозна основа,
тогава ще се намери и компенсаторен механизъм. По отношение на учебниците по
история в училищата – хубаво е да се освободят от баластта си уроците в тях, но
учебникът трябва да запази високите си критерии, защото няма знание без положено
усилие за усвояването му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар