петък, 2 ноември 2012 г.

Назаем от в. "Община Ситово": Равносметката в община Ситово „От Димитровден до Димитровден” или една година местно самоуправление в мандат 2011-2015 г.




Община Ситово обединява 12 населени места от Силистренска област. Обявена е за административна единица на 22.12. 1978 г. с Указ №2295. Открай време на особена почит сред местните хора е Димитровден, поради което 26 октомври е избран за празник на общината. В народните разбирания Димитровден се свързва с равносметката. На този ден някогашните предприемачи са си приключвалисх със сметките си с работниците, а гурбетчиите са се прибирали по домовете, скътали по някоя пара в кесията си. На практика тогава настъпва краят на селскостопанската година.
Днешната равносметка от празник до празник прави кметът на Община Ситово инж. Николай Неделчев – с типичната яснота, конкретност и загриженост на управник, врял и кипял в работата на администрацията.

Каква беше годината през Вашите очи?       

Годината за общината е успешна. Успяхме да реализираме най-големия си проект досега. С европейски пари подменихме общо 10 км водопроводна мрежа в 8 населени места от общината, след което преасфалтирахме разкопаните улици. Средствата от близо 4 млн. лв. спечелихме по Мярка 321 на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Минахме през всички процедури на Закона за обществените поръчки (ЗОП) – за избор на проектант, на изпълнител, на строителен надзор. Това във времето и при спазване на закона няма как да не се проточи. Но за мен е удовлетворение, че тази година успяхме да го изпълним.
Като се връщам назад, си спомням, че мислихме главно за две неща.  Първо трябваше да съгласуваме с „В и К”- участъците, където най-често водопроводът прави аварии в селата. И второ –  да подобрим инфраструктурата в тези села. Сега хората от селата Искра, Попина, Гарван, Любен, Босна, Добротица, Слатина и Ситово реално виждат къде са вложени европейските пари и са доволни. Финалът на проекта бе тези дни. Остана асфалтирането в село Попина. Тръбите са положени, подвързани са отклоненията, предстои да приключим и там. После следват комплектоване на документите и одобряване на разходите, както и проверки от Министерството на земеделието.

Как контролирахте изпълнението на този мащабен проект?

Инвеститорският контрол си е инвеститорски контрол. Надзорът си е надзор. Но поне веднъж седмично и аз ходя, за да следя как се работи. Хората са доволни от това, че хем се подобрява водоснабдяването към домовете им, хем имат нови улици. Надявам се „В и К” също да отчете полза от проекта, тъй като загубите на вода ще намалеят поне с 30%.  Не съм против контрола, откъдето и да е, но нека да бъде обективен. Ние сме малка община и реализирането на такъв голям проект си беше сериозно предизвикателство. Благодарен съм на екипа и съм доволен от него.

Как реагират хората на подобренията?

В началото много хора бяха скептични по отношение на изпълнението на проекта. Те не знаеха, че за да се стигне дотук и да се спазят законите, се извървява този сложен път. Смятаха, че си правим кампания и едва ли не ги лъжем. Сега за мен най-голямото удовлетворение е, когато ме срещне човек в нашето село или в другите села и ми каже: „Кмете, браво!” Това не сме го очаквали.
Тези дни хората от ул. „Васил Левски” ме викат за нещо и аз мисля, че ще ме питат по проекта защо това е направено така, а  не иначе. А те си направили добруджанска пита, взели си лента, менче и казват: „Кмете, искаме да дойдеш и да прережеш лентата, че откакто се помним, тук асфалтиране не е правено”. Доста се развълнувах, защото те сами са си организирали всичко. Подготвили се с акордеона, свириха, пяха и играха. Имаше от най-малки дечица, млади семейства, до възрастни. Там бяха хора от всички партии, дори хора, които не са гласували за мен, но еднакво се радваха. Това ми е достатъчно за труда, който две години положихме с екипа.  

Асфалтирането на пътища сега е на мода в държавата, но за общините е голямо изпитание. Какво е състоянието на останалата част от улиците в общинския център?
        
През 2006 година успяхме да направим основен ремонт на 4 улици, които 6 години по-късно продължават да са в много добро състояние. Сега асфалтирахме още 3 улици с кръстовища. Силно се надявах до 26-ти октомври да реализираме и другия проект, който е по Мярка 322 от Програмата за развитие на селските райони, за асфалтиране на главната улица, дълга 2 км, и още три странични улици. И в Искра ще бъдат ремонтирани улици. Но засега процедурите се бавят.
Считам, че в Закона за обществените поръчки има пропуски по отношение на обжалването. Без причина фирми обжалват, с което забавят реализирането на даден проект, а това пречи и на страната, като цяло, в усвояването на средства от еврофондовете. За съжаление такъв е законът и ние трябва да го спазваме.
На пролет съм сигурен, че ще изпълним и този проект. Когато това стане, смятам че 70% от уличната мрежа в Ситово ще бъде в много добро състояние. Ще останат няколко отсечки, които общината със свои средства ще може да преасфалтира, като в годините отделя по малко пари.

Вярвате ли, че е възможно?

Трудно е, но засега успяваме. Тази година държавата ни отпусна 47 хил.лв. за капиталови разходи, а общинският съвет ми гласува амбициозна инвестиционна програма от над 250 хил.лв. Отмятам един по един обектите от списъка. До седмица приключват последните строителни работи. Успяхме! Майсторлъкът не е само да го направиш, а и да платиш на хората. Който дойде да работи в общината, знае че съм коректен. Но и искам от тях добро и качествено изпълнение на обекта.

В този смисъл община Ситово очевидно разполага с енергичен и опитен екип по проекти. Коя е следващата цел?

Не сме спрели да работим, макар че има различни спънки. Например, за да кандидатства една община с друг проект по тези мерки, трябва да е внесла искане за окончателно плащане по предишния. Имаме проекти в готовност. След като оправихме улиците, по Мярка 322 ще кандидатстваме за подмяна на уличното осветление, захранвано от слънчеви панели, а по Мярка 321 – за изграждане на три спортни обекта. В Ситово ще правим комплекс с басейн, тенискортове, футболен стадион и баскетболно игрище. В с. Искра ще ремонтираме футболния стадион, а в Любен ще строим чисто нов стадион. Гоним максимума от 6 млн.лв. по мярката. Ако не успеем да реализираме проектите през този програмен период, до края на 2013 г., ще имаме готови работни проекти за следващия – от 2014 - 2020 г.

Впечатляващо, явно апетитът идва с яденето, както се казва!

Така е. Освен това предпочитам да правим проекти, от които ефектът ще е за повече хора. Ето сега започна да работи социалната трапезария, финансирана също по проект. Хранят се 70 души, които през 4 месеца ще се сменят с други 70 и така за една година поне 200 възрастни ще опитат от социалната услуга. После ще я оставим като придобивка за общината, тъй като отсега има желаещи да я ползват, но са извън целевата група. Чрез трапезарията е осигурена работа за 18 човека - освен че храним хората, се предлагат и санитарни услуги. Ето сега сме одобрени и по проект „Помощ в дома” по програмата за развитие на човешките ресурси. Пак ще има работни места и хора, които ще бъдат обгрижвани, т.е. хората пряко ще се докоснат до европейските пари. Участваме и по други проекти като партньори.
Не акцентирам върху меки проекти, които касаят администрацията. Винаги ще се намерят средства, за да решим проблем с оборудването, обучение или подобряване на обслужването на гражданите. Но за инфраструктура са необходими много пари. В тази насока намирам разбиране и от общинския съвет. Сега започваме и корекция на дерето в село Попина. Изобщо от началото на годината се изпълняват пет проекта по оперативните програми общо за над 6 млн. лв.

Кой е проблемът, който Ви тежи и ще се борите да разрешите?

Не бих казал, както се очаква, че това е безработицата. Според мен, който иска да работи, намира работа в нашата община. През следващата година ще търсим възможност за пълен ремонт на трите основни училища в общината – в Ситово, Искра и Добротица. Това ми е останало. Имали сме проекти, но не са били одобрявани или не са достигали средства за финансирането им. Сега съм намислил да кандидатстваме с проект пред един енергиен фонд . Той предоставя 80% от парите, другите 20 % е съфинансиране. Вече се подготвят доклади за енергийното обследване на сградите. На следващ етап са работните проекти. Надявам се общинският съвет да ме подкрепи за 20-те % средства, които ще са от бюджета на общината.  Досега винаги сме търсили варианти за 100% финансиране, обаче като не се получава? А деца има в селата по 140-160 са в училищата, само в Ситово сме на ръба. Напоследък започнаха да се връщат гурбетчии от чужбина и от София. Намериха си работа и поне засега нямат намерение да напускат селото. Така че имам надежда.  

Кое си остава запазената марка на община Ситово в годините и до днес?

За мен емблемата на Ситово е зърнопроизводството. Стопаните работят земята на много високо ниво със 100% обновена техника, а и хората са трудолюбиви.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар