Благодарение на книгата „Преживелици”
на Йордан Касабов, д-р по етнология, станахме участници в една съвременна
седянка, е прозрението, изразено публично от дългогодишния директор на силистренската
гимназия Стоян Пеев. Той го заяви публично по време на представянето на книгата
навръх Деня на будителите през 2012 г. в зала „Диоген Вичев” на РБ „Партений
Павлович”. „20 са разказите и новелите в книгата, но аз не съм участник в
събитията”, каза авторът. По време на творенето им в продължение на години за
него това е било „глътка пресен въздух” благодарение на проникването в битието,
етнологията и традициите. Процесът е бил придружавант „с много смях и сълзи”.
Демонично-митични същества също са сред героите на книгата. Мимоходом става
ясно, че бръмбарът рогач, синьото мънисто и парицата, дарени на бебето, са
апотропейни за българите, т.е. предпазващи от беди. Както и, че златото изгаря
като пламък на всеки 40 години, като то обикновено „играе” най-силно срещу Еньовден.
Според Станка
Георгиева, д-р по история: „В книгата има отправки за 5 философски неща от
човешкото съзнание: вяра, любов, познание, секс и пари, представено относително
и в движение”. „Хора, обичайте земята”, посъветва аудиторията учителят по литература
Стефан Казаков, редактор на книгата на своя ученик. Според братовчеда на
автора, Димитър Стойчев, и двамата представители на Курдомановия род: „Книгата
е 3 в 1”: тя е едновременно художествено произведение, лекция по етнология и
социологическо проучване за селото ни от близкото минало. „Приемам като
комплимент, че в творбите ми някои намират Хайтов или Радичков, но за мен
примери са автори като добруджанеца Ивайло Петров и Емилиян Станев, у когото ми
харесва отношението към природата”, сподели Касабов в хода на „седянката”. За
него онези 20 години под румънско владичество до 1940 г. са „наша пресекнала
песен”, даваща отражение и върху отношението към нашия край в политическия и в
икономическия смисъл.
„Не кълнете, защото клетвите са бумеранг и
кармичността им остава”, посъветва публиката етнологът с 4 книги, благодарен на
съдбата, че си е намерил мястото в своя род от етногрупата „шиковци”. И обещава
в най-скоро време да я представи в отделна книга. А някъде напред във времето
ще бъде факт отдавна чаканият труд за богомилите „вечни и живи”. Засега разработката
за тях е в т.нар. черна папка, където доскоро са били и разказите за
преживелиците, излезли от нея по изричното настояване на семейството на Йордан
Касабов. Някогашният даскал историк и селски кмет доказа на четящата аудитория,
че при добро желание всеки човек може да остави след себе си написано слово,
защото още древните римляни са казали, че думите отлитат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар