В българската история липсва образец за подрастващите

В неделя в Силистра започнаха мероприятията във връзка с 16-ия поход „По стъпките на Бедреддин”, организиран от Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие” начело с д-р Анатолий Кънев. Същата организация провежда и похода „По стъпките на Таньо Стоянов (Таньо войвода). Разходката на гостите и на участниците в похода започна от Паметника на добруджанските революционери с беседата на историка Веселин Аврамов; продължи пред паметника на 31-ви Силистренски пехотен полк – Железен, където беседата продължи историкът Тодор Николаев, и завърши в зала „10-ти февруари” на Общински съвет – Силистра. Там с участието на депутата Стефан Господинов, областния управител Николай Димов и на председател на ОбС-Силистра д-р Мария Димитрова и на проф. д-р Христо Матанов. Там бяха представени няколко книги и бе проведена беседа с участието на 19 учители по история от област Силистра. Дискутирана бе и тезата, че българите сме толкова объркани, поради което ценностната ни система има нужда от преизграждане. Според проф. Матанов, „нашето общество развит имунитет и не умее да отсява зърното от плявата”. Вкл. и по отношение на написаното от историците, тъй като не приема това, което не му харесва, а  историческата наука показва повече неприятни неща”. По тази причина имало нужда от повече просветно познание. Редно било историческата колегия да си спомни, че историята има муза, а не е занаят.
В този смисъл походът „По стъпките на Бедреддин” (б.а. - Махмуд Бедреддин бен Исмаил бен Абдулазис Симави, османски юрист и суфистки шейх (според Уикипедия), придобил широка популярност с проповедите си, заемал високи постове при претендента за османския трон Муса Челеби) е много интересен. През 1416 година той сам организира неуспешни бунтове срещу султан Мехмед I, опитвайки се да вземе властта, за което е съден и обесен в Сяр. По тази причина походът е полезна форма за общуване между цивилизациите, религиите и културите. С яснотата, че обществото ни не е създадено да живее в постоянен конфликт, но най-жестокият е религиозният. Дори и в рамките на една религия. Например, има от 74 до 89 разновидности на исляма. Актуална е темата и за разкола между Католическата и Източноправославната църкви през 867 г., а окончателната схизма настъпва през 1204 г. с предателското разграбване на Константинопол от кръстоносците. „Има отлив от изучаването на специалност „история” в СУ „Св. Климент Охридски”, като само 8 души са я записали като първо желание миналата година”, заяви проф. Матанов. Това означавало, че младите хора у нас вече са без реално отношение към историята. Коментарът на присъстващите е, че в настоящата българска история липсва българският герой, който да е образец за подражание от страна на подрастващите. Походът стартира в понеделник сутринта от Градската художествена галерия, отново с лекция на проф. д-р Христо Матанов, след което се заминава за Дулово, Окорш, Свещари, Исперих и Разград. Финалът е в джамията "Макбул Ибрахим паша джамии", след което е разборът на проявата.