неделя, 4 ноември 2012 г.

Силистра създава своята Света гора като продължение на дейността на 50 митрополита в историята на Доростолска епархия



На 4 ноември 2012 г. в Градската художествена галерия в Силистра се проведе научната конференция „Доростолската епархия през вековете и 100 години от рождението на митрополит Иларион”. В нея основни докладчици бяха Георги Атанасов, д-р християнска история (РИМ – Силистра) и доц. д-р Ивона Карачорова (БАН – София). Приветствия имаше от представителите на православните църкви в Румъния и Украйна. Както от областния управител Николай Димов и от кмета на общината д-р Юлиян Найденов. Според градоначалника, „няма да оставим нито едно населено място в община Силистра без глас на камбана и ще създадем по възможност параклиси навсякъде, за да имаме силистренска Света гора.
         „Сегашният митрополит Амвросий е 50-ият от началото на древнопросиялата Доростолка епархия,  през 380 г., когато пръв епископ става Меркуриян (поет и писател, ученик и последовател на Вулфила, апостол на готите), по-късно с името Амвросий той е епископ на Милано (б.а. – административна столица на Римската империя)”, заяви Георги Атанасов. Сред всички митрополит Иларион е сред най-значимите фигури едновременно като монах, свещеник, архиерей и творец. Сред петдесетте митрополити се броят и епископите Генадий и Геласий, които са от периода преди възстановяването, т.е през 90-те години на XX в. Стартът на епархията е забележителен, тъй като в основата му е кръвта на 12-те християнски мъченици, благодарение на която Силистра се е превърнал в т.нар. богоспасяем град. Доростол е от първите градове с митрополитска катедра. До 925 г. всички настоятели на „общини” са се наричали епископи.
         Сред първите митрополити прави впечатление Яков, който през 431 г. участва във вселенския събор в Ефес. Следват митрополити с имена Монофил, Йоан, Долцисимус. По-нататък е Урсус, който е духовен водач в Дунавска България в условията на най-сурово езичество и при върнато иконопочитане. В онези времена владетелите от рода Дуло са християни (Кубрат, Тервел, Кубер, Алцек и др.). Според Г. Атанасов, България е създадена като християнска държава, в която владетелските фамилии са били християнизирани, народът обаче само в единични случаи”.
         През 870 г. е създадена българската епископия със 7 епископски катедри, вкл. в Силистра. Митрополит Николай е първият след възстановяването на епархията. През 927 г. се случва събитие без аналог в християнската история в европейското и в евразийското духовно пространство, тъй като е издигнат втори император (цар Петър). Признат е за василевс, но си няма патриарх, който да му постави короната. Така дръстърският епископ Дамян става първият български патриарх, комуто е възложена тази задача. Дръстър се утвърждава като шести престол в империята след Рим, Александрия, Антиохия, Константинопол и Йерасалим. За сравнение това право сръбската патриаршия придобива през 1337 г., а руската чак през 1590 г. При втората българска държава Охрид е нова духовна столица на България, но на епископа на Дръстър му е отредено толкова, колкото и на охридската епископия. В този период има петима доростолски митрополити.
         През 1090 г. започва ерата на доростолските митрополити византийци. Леонтий е първият от тях, следват го Христофор, Лъв Християнид и др. След османското нашествие в Силистра се сменят няколко митрополита, сред които прави впечатление Калист. В онези години в Силистра е имало голяма сводеста църква, превърната в склад за муниции на войската. Знае се, че митрополит Йоаким е изнесъл мощите на Йоан Златоуст и на още двама светци, за да бъдат спасени в Москва. След него идва ред на Еремия и Паисий, който в 1660 г. издига нов храм. В XVI-XVII в. в Силистра е имало 15 български махали с 30 свещеника. В Средновековието Доростолска епархия е била с територия по-голяма от днешна България, разпростряна между река Днепър до планината Сакар и от река Русенски Лом до Черно море. Следователно на доростолския митрополит са били подвластни духовните дела по течението на целия Долен Дунав. 
        В по-следващи години сериозна следа е оставил Еротей Комнин, който е знаел 8 езика и е оставил най-хубавото описание на Св. гора. През 1799  г. Григорий дава 2 100 гроша за отпечатването на първата новобългарска печатна книга Неделник на Софроний Врачански. В периода 1806-1812 г. доростолски митрополит е Кирил, създател на първата земска войска, тъй като той подписва възванието към българския народ и по-късно освещава нейните знамена. Дионисий прави едно добро на силистренци, изграждайки единствения и досега православен храм Св. св. първоапостоли Петър Павел”, но остава в историята и с печалната слава, че по негово време през 1871 г. епархията става част от Доростоло – Червенска епархия с център Русе. Едва през 1992 г. започва борбата за възстановяването на Доростолска епархия, което е факт на V-ия Цълковно-народен събор през м. декември 2001 г. Близо две години по-късно достопочтеният епископ Иларион е избран за митрополит на възстановената за пореден път епархия. Благодарение на силистренската общественост, на уховната общност, на местната власт и на настоящия Русенски митрополит Неофит, тогавашен духовен водач на Доростоло – Червенска епархия, предвид безспорните му качества – широко сърце, полет на фантазията и визия за бъдещето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар