Грузинско е началото на рода на доростолския митрополит Иларион и на епископ Иларион Макариополски

доц. д-р Ивона Карачорова

         Доц. д-р Ивона Карачорова от БАН – София е от рода на доростолския митрополит Иларион и на епископ Иларион Макариополски. Специалистката по средновековни ръкописи, която е негова сестринска дъщеря, бе основен докладчик в научната конференция, посветена на Доростолска епархия и на първия й митрополит след поредното й възстановяване – Димитър Драганов Цонев (Иларион), проведена на 4 ноември 2012 г. по повод 100-годишнината от рождението му. По ирония на съдбата се навършват и 200 години от рождението на епископ Иларион Макариополски (Стоян Михайловски), един от водачите на черковно-националната борба и втори по значение в БПЦ след патриарх Евтимий. И двамата Иларионовци са от един род, който е сред 40-те бв България, разполагащи с доказани родословни дървета. 

      Началото му дава грузинецът Андроник през 1646 г. Бащата на родения в град Елена бъдещ духовник „дядо Иларион” е убит в първия ден на Първата световна война. През 1927 г. вторият му баща го води в София, където е избран сред 300 младежи да учи в семинарията. През 1933 г. е студент по богословие в СУ „Св. Климент Охридски”. За да се издържа работи дори като келнер във вегетариански ресторант. През 1938 г. е подстриган за монах. Като йеромонах е специализирал в Рим. Бил е протосингел във Велико Търново, инспектор в Духовната академия, игумен в два манастира – в Троян и в Бачково. От 1973 г. е Траянополски епископ. 

      Преди това за малко да замине за Канада начело на българската духовна общност, защото тамошните роялисти настоявали да им стане духовен водач. В последния момент заминаването му е осуетено след донос по негов адрес, което той трудно преживява. Известно е, че убеден привърженик на монархията. Дори при референдума през 1946 г. е бил единственият, гласувал във Велико Търново за оставането й като държавен строй През годините е поддържал връзка с царя в изгнание Симеон Сакскобургготски, когото е посрещнал след години. По-късно е работил като директор на Църковно-историческия музей, като викарий във Велико Търново. От 12 октомври 2003 г. до смъртта си 6 години по-късно е доростолски митрополит. Автор е на над 40 книги, едва 3 от които са издадени преди 1989 г. Псевдонимът му е бил Иларион Ограмотител. „Пътят на монаха» е най-известното му произведение, настолна книга и днес за всички монаси у нас. Румъния му е много близка на сърцето, поради което е приел да бъде и митрополит в Силистра. Според доц. Карачорова: „Митрополит Иларион много обичаше майка си – скромна и кротка жена; той бе естествен център на рода ни; определяме го като благ, добър, мъдър, смирен и желан изповедник”.

        В Софийския край е ръкоположил лично 28 свещеника за 15 години. В Силистра първият свещеник, ръкоположен от него, е отец Георги Попов. Според български епископи, митрополит Иларион е бил истински архиерей, изповядващ вяра и смирение, който е успял да респектира със своята молитва дори монасите в Света гора. Известно е, че в продължение на десетки години е прокарвал дори нощите си на стол, за да бъде в състояние на постоянна молитвеност. По тази причина е определян като прекрасен морален жалон, едновременно борец и страдалец. Според мнозина  „Силистра щеше да е по-празна без гроба на митрополит Иларион, който е първият духовен водач на Доростол от 1871 г. насам, погребан в крайдунавския град, независимо от желанието му да намери покой в родния си град Елена. 

          „В Силистра има прекрасна симфония между светската и духовната власт” бе споделеното публично впечатление от гостуващите епископи от страната и чужбина. Пред тях кметът на Силистра д-р Юлиян Найденов заяви, че в общината предстои да бъде изградена своеобразна силистренска Света гора, благодарение на която няма да остане населено място, в което занапред да не се чува глас на камбана. Защото Силистра е град на 4 цивилизации, в който са мощите на св. Дасий, един от 12-те доростолски светци мъченици, както и на светеца Елиезер Папо, той пък един от 12-те най-почитани по целия свят в еврейската общност.