Добротица – „...пъдпъдък в дълбоки нощи с песен месеца зове”

По повод 100 години от Балканската война

         Силистренското село Добротица, с партньорството на своите съседи от общинския център Ситово успя с достойнство да отбележи 100-годишнината от Балканската война, в която българската армия е на висота, но впоследствие родните политици не успяват да отстоят границите на България. Това заяви в приветствието си към организаторите от НЧ „Й. Йовков” общинският съветник Станчо Арсов. Донка Димитрова и Йовка Траянова, също общински съветници, заедно с кмета на Добротица Иван Алексиев станаха участници в мероприятието. „Спомени живеят още от деди до синове” и „...пъдпъдък в дълбоки нощи с песен месеца зове в село Добротица” са само два от забележителните стиха на поетесата Красимира Орлоева в новата песен за някогашния Хаскьой, чийто музикален аранжимент е на Стоянка Стоева. Песента засега е последна в репертоара на Женската вокална група към читалището в Добротица. Заедно с гостите си от Ситово – Женска вокална група и ВК „Еделвайс”, те бяха в основата на концерта за тържеството. Детското присъствие бе в лицето на няколко ученици от най-малките в ОУ „Отец Паисий”, които също пяха. Специален поздрав изпрати и кметът на община Ситово инж. Николай Неделчев.

         Уредникът от РИМ – Силистра Вера Милева припомни историята на Балканската война и подчерта участието на добруджанци в нея. Вкл. и в името на саможертвата на наколко добротичани: Атанас Тодоров, Васил Христов, Димо Мирчанов, Никола Драганов, Никола Неделчев, Тодор Бабаяшев, Тодор Радев и Тодор Леков, чиито имена са в официалните документи на тогавашното Министерство на войната. Мултимедийната й презентация придаде друг автентичен вкус на тържеството. Тя не пропусна да спомене и имената на 32 души от селото, които са завлечени в Молдова от румънският окупатор няколко години след Балканската война.

         Своя спомен от деди и прадеди представиха Николинка Великова, Стоянка Белева и Станка Донева, която е родом от Ямболския край. За да научим от техните разкази и прелюбопитната подробност, че преди 100 години местният свещеник е можел да издава акт за раждане благодарение на т.нар. комшийско свидетелство. Както се случило с прадядото на Великова – Димитър Шербанов Петков, оживял след участието си в Балканската война, но загинал при Кубадин през 1916 г. Негови са запазените документи, свидетелство за времето: бележка за реквизиция на 1 хляб, свинска мас и чиф навуща. Както и избирателна карта от 1908 г. редом до уволнителния му билет. Припомнено бе също, че при завръщането на всеки войник от фронта близките му замесвали и опичали прясна добруджанска пита, за да почерпят с нея роднини и съседи за късмета му да остане жив в поредната военна касапница. „Трябва да съберем средства, за да направим плоча на загиналите в двора на читалището в Добротица”, заяви Стоянка Белева, дългогодишен учител и общественик. „Ще направим изложба със снимки на наши войници от миналото, участвали във войните”, обеща читалищният секретар Йорданка Великова.