Програмата на Крайдунавска Добруджа в 11-ия НС
„Копривщица 2015“ влезе в историята с участието на около 300 самодейци от 12
населени места от общините Силистра, Алфатар, Тутракан, Дулово и Ситово. За
познавачите липсваха отделни представителни елементи от добруджанския фолклор–
мъжкият ръченик от Калипетрово, гъдулките на Гарван, лазарките на Сребърна,
коледарите на Бабук, танците на Проф. Иширково, както и др. фолклорни бисери от
поречието на Дунава.
На практика съборът в Копривщица има
половинвековна история, в годините на които се случват различни събития. След
проявата през 2005 г. на научна конференция е коментирана възможността за нейното
прекратяване изявата, тъй като „вече се е превърнал в самоцелно събитие за
почти всички участници в него“. Това научаваме от публикации в кн. 2 за 2015 г.
на сп. „Български фолклор“, издание на БАН, посветено на юбилея „50 години
Национален събор на българското народно творчество в Копривщица“.
Преди
половин век започва търсенето на истинската атмосфера на селската култура.
Началото е „надпяване, надсвирване и надиграване“ в различни жанрове, вкл.
представяне на обичаи. Още тогава се заговорва за събора като за „голям народен
празник“. Предшественикът на копривщенското предизвикателство, продължаващо
вече пет десетилетия, е през 1960 г. в странджанското село Граматиково, едно
регионално надпяване, замислено с идеята да се направят записи за Радио София,
вкл. на неизвестни оригинални песни и инструментални мелодии, но прераснало в
панаир.
Междувременно
в България се наблюдава развитие в процеса, наречен „войнстващ атеизъм“, който
се насочва към традиционната култура, пряко свързана с християнството, тъй като
най-често селските сборове съвпадат с големи религиозни празници, превърнали се
в своеобразни емблеми на съответните селища. Всичко това е ефект от обявяването
на народните традиции, вкл. коледуване, кукерски празници и др., за отживелици,
спъващи социалистическото развитие на селото.
Така
във времето се развива възможността съвременните събори на народното творчество
да продължат стари български традиции, макар и в някаква степен като мимикрия
на…отменените сборове. И така, според изкуствоведа Любен
Ботушаров: „Съборът се превръща в храмов празник – музей, значи в светилище на
музите, вкл. и в сбирка на културни артефакти“. И неслучайно доц. д-р Анна
Щърбанова от БАН нарича събора в Копривщица „Жив музей на българската фолклорна
култура“.
„През
втората половина на 20 в. обаче в България започва да доминира претворяването
на фолклора от художествената самодейност, за сметка на естественото му
традиционно битие“, твърди Щърбанова. През 1951 г. е създаден Държавен ансамбъл
за народни песни и танци, а заниманието с фолклор се превръща в професия. По
информация от статистиката, през 80-те години на миналия век у нас е имало 17
професионални народни ансамбли. През 1954 г. е създаден Централен дом за народно
творчество за методическо ръководство и репертоарно подпомагане на
художествената самодейност. Под различни наименования – последно като Център за
художествена самодейност, инициативата съществува до началото на 90-те години,
вкл. и с центрове по места в регионите.
Първият
събор на народното творчество в Копривщица е предшестван от местни и окръжни
събори, вкл. в Силистра, за който Щърбанова отбелязва: „Фолклорният празник се
провежда на три естради: първа – индивидуални певци и инструменталисти; втора –
обичаи и танци; трета – народни хора и оркестри. Вече се наблюдава богатство от
варианти на коледарски и лазарски групи, сватби и маскарадни игри. За сметка на
това малко групи представят местния танцов фолклор. Доминират самодейни групи,
които се явяват с обработка на местни хора, благодарение на хореограф, който
държал на местния колорит и стил.“
В
своята разработка за паметта за копривщенските събори в архивите Галина Денкова
от БАН отбелязва любопитна подробност в своята разработка за паметта за
копривщенските събори, а именно, че до
1986 г. в документацията се акцентира върху идейно-естетическа, патриотична и
пропагандна „страна“, но след шестото издание през 1991 г. това отпада.
Всъщност
точно през 1986 г. БНТ отразява най-пълно и всеобхватно събора в Копривщица (с шест камери – по една на всяка
естрада, плю ПТС).
Изработени са 32 филма по близо 30 мин. за всеки от тогавашните административни
окръзи. Първото заснемане е на първия събор и се излъчва със заглавието
„Празник в Копривщица“. В широк план е отразен съборът и през 2000 г. с плътно
заснемане на всички естради за архивиране към Националния център за
нематериално културно наследство. Съборът през 2005 г. също е отразен активно в
телевизионен план, тъй като е посветен на неговата 40-а годишнина.
Какво
помни Анна Илиева от Института за музика при БАН: „Първата Копривщица за мен
беше чудо – аз се влюбих в тази жива трептяща старина и тази любов остана до
днес. А за подготовката за участие в нея – какви събори имаше в Силистренско!
Там покрай Дунава на зелената поляна се виеха три огромни цветни змии, три
момински буенеца от Алфатар, които никога няма да забравя. А безбройните коледарски
куди…“.
През
2010 г. се проведе втората селекция от започналата да функционира две години по- рано Национална система „Живи
човешки съкровища – България“ във връзка с ратифицираната Конвенция на ЮНЕСКО
за опазване на нематериалното културно наследство, известно още като изворен
или автентичен фолклор.
Йордан Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар