През последните години обикновеният българин заобича да пътува зад граница, независимо от обстоятелствата, в които се вписа т.нар. пандемия, респективно и икономическата криза намери място в тях. Даже предпочита да е в чужбина, независимо колко повече му струва, за сметка на това да опознава родината си, за да я заобича ( най-после! ) . Все пак, междувременно в някаква степен заради ограниченията, наложени принудително с грижа за здравето на хората от целия свят, нашего брата преоткри отколешните в България „високи сини планини, реки и златни равнини“, както и „небето нежно от коприна“. Дано повечето са казали, както в песента, а именно „Това е моята родина ! “. В същото време обаче безспорна любима дестинация си останаха различните предложения за Турция, особено насочени към вниманието на представителките на нежния пол, както и на пенсионерите. Може би защото мантрата „достъпен и евтин пазар“, в съчетание с вълшебната думичка „индирим“ ( отстъпка ) привлича като магнит портфейла на...
На 17 май 2013 година се проведе тематичната проява „Памет за Ботев“, посветена на 165 – годишнината от рождението на Христо Ботев. В залата на Общинска администрация, студенти 3-ти курс, членове на клуб “Културно-историческо наследство” при Филиала на РУ “Ангел Кънчев”, представиха презентация за живота и делото на видния национален герой. Те направиха кратка историческа справка на революционната дейност на Ботев, неговата поезия и публицистика. От името на кмета на Община Силистра д-р Юлиян Найденов, д-р Лидия Попова – директор дирекция „Хуманитарни дейности“ връчи на младите историци подаръци.
На организираната среща присъстваха Румяна Лебедова - доцент в катедрата по филологически науки във Филиала на РУ „Ангел Кънчев“, проф. д-р Златоживка Здравкова – директор на Филиала на РУ „Ангел Кънчев“. Тематичната проява продължи с посещение на паметника на Христо Ботев в село Проф. Иширково. Там групата се срещна с кмета на селото Кинка Иванова, която изрази своята почит към великия българин със слово и разказа историята на паметника, построен през 1971 година. Всички гости, заедно с ученици от ОУ „Св. Климент Охридски“ - село Проф. Иширково, поднесоха цветя в израз на своята признателност към Христо Ботев и всички загинали за свободата на България. Следващата спирка за групата бе село Смилец, където кметът, г-жа Павлина Романова ни разказа за ботевите четници от селото – Илия и Курти Божкови / Чобанови/. Там участниците се запознаха и с кратка възстановка на епизоди от живота и революционната дейност на четниците, представена от най – младите жители на Смилец. Паметната проява завърши с посещение на паметника на Димо Пенев /герой от четата на Ботев/ в село Ястребна. Сред инициаторите за изграждането му е Иван Златев, родом от селото.
Спас Спасов
ОтговорИзтриванеДа,сериозно е участието на добруджанци в Ботевата чета.Тоеа не е изненада за изследователите на историята на четата и на живота на Войводата Ботев.При дългогодишния му престой в Румъния той е бил добре познат,обичан с авторитет сред българите в Северна Добруджа.Известни са много негови срещи с представители на революционните комитети в много от градовете и селата преди и по време на организиране на четата.Той записва лично в своето тефтерче желаещите да се включат в четата,като някои от тях са с активна революционна дейност и участие в работата на революционната емиграция .Поради конспиративни съображения,Ботев в своето тефтерче отбелязва Мало о то непълни данни за бъдещите четници,което сериозно затруднява проучванията на изследователите на историята на четата.Допълнителни затруднения създават и обстоятелствата,че тази част от майка България остава извън нейните предели и не да проучени все още наличните архиви в Румъния.Въпреки всичко разполагаме с данни за повечето от постъпилите четници в четата.Някои от тях са взели дейно участие и в други хайдушки чети,преди да се включат в Ботевата чета.Сравнително пълно успяхме да изясним живота и революционната дейност на Спас Соколов от Тулча.Ботев го е познавал добре и при организирането на четата го е изпращал на 2 пъти е България,за да уточни със своя приятел и бъдещ Ботев четник от Свищов,Иваница Данчев,мястото,където да спре кораба "Радецки"и слезе Ботевата чета.Това двамата извършват с помощта на Младен Павлов-Козлодуйското даскалче,по това време учител в Козлодуй.Спас Соколов е познавал добре Врачанския край,тъй като е бил учител в няколко врачански села през 1875_та година,а Иваница Данчев е вършел по същото време революционна дейност из Врачанско.Спас Соколов остава жив и след Освобождението е бил депутат в Народното събрание.Братята Курти и Илия Чобана,от село Смилец,Силистренско,доживели Освобождението,се завръщат в родното си село и живеят там.Хаджи Георги Гръблаша,син на преселници от Македония в Тулча е убит на Милин камък.Владимир Тодоров,след Освобождението се заселва да живее в България,пребивава на различни места,но най-продължителни в Исперих,където умира и има изграден паметник.Четникът от село Владимирова,Добричко/единствения четник от Добричко/,се казва.Иван Владимиров и родното му село носи неговото име!Има и паметник в селото.Повече за Ботевите четници от Добруджа ще може да прочетете в подготвената ми вече за печат книга "Ботевите четници от Добруджа"!