В най-малкия град на Добруджа бе представена пиесата „Селяни без граница”

       

Топла майска предвеликденска вечер в град Алфатар, най-малкия в Крайдунавска Добруджа. На сцената в оскъдно осветената зала на Народно читалище „Йордан Йовков” погледа привлича стилна къщичка с кьошк отпред от пиесата "Селяни без граница". От покрива й стърчи стара телевизионна антена. Вдясно е табло за некролози, обяви и други неща, На парапета на кьошка пред погледа е реклама за сватби и погребения. Залата се изпълва от развълнувани зрители, някои от които вероятно идват за пореден път да видят новата премиера на местния самодеен театър, основан още през 1894 г. Десетки години тук са играни пиеси от различни автори. После  е имало прекъсвания. Преди няколко години традицията бе възстановена с помощта на бизнесмена Добромир Гущеров. Лично Недялко Йорданов е аплодирал алфатарци за играта им в негова пиеса за онова село накрай света, в което се случват причудливи истории.

Спектакълът протича като на магия – бързо, ритмично, динамично и почти иносказателно. За да ни стане ясно, че в Брюксел – столицата на Европа, „следят селското ни здравеопазване”. Смях избухва при реплики от рода на: „през последно време и козата посрещаш с ченето си в уста” и „нещо много гледаш нощем срамотния канал, какъвто при Тодор Живков нямаше”.  Още любопитни словосъчетания попадения: „на кръста на всеки – нож до мобилен телефон”; „купува си свещ и си взема ресто от 10 ст.”, „може да дойдат преоблечени евронаблюдатели”, „трябва да се вярва на този народ”, „такъв повече в наше село не е имало от АПК-времената”, „Минчовци са предният двор на Европа, а нашите емигранти в Испания и  Португалия живеят в задния й двор”, „Аз хапчета не ползвам – ползвам алфатарска гроздова”, „повече будали – нужда от повече читанки” и пр.

Петър Чапкънов е постановчик на пиесата: „Новият спектакъл на самодейната театрална трупа на град Алфатар се казва „Селяни без граница”. Автор е Стефан Бобчев от Шумен, работил като главен редактор  на многотиражката в Алфатар през 70-те години. Пиесата е подбрана от сборник с негови произведения и най-вероятно не е играна в друг театър, както личи задочно от пратеното от автора поздравление до участниците в спектакъла, игран за пръв път пред публика на 16 април  т.г. Причините за моя избор: основната, че всичко в пиесата е много близо до мисленето, манталитета и светоусещането на актьорската трупа; материалът е сатирична комедия, която осмива и показва реалното отношение и приемането в ЕС като едно голямо събитие. Финалът е без „хепи енд”. Актьорите са любопитни в промяната си в хода на „приемането на България в ЕС”. В пиесата има една абсурдност: незнайно село (б.а.-Минчовци) влиза първо в евросъюза. Последствията са комични и трагични. Доста добре са описани добруджанци от автора, който е от Лудогорието. Навиците и обичаите са същите, близки и еднакви са.

         В интерес на истината, любителите актьори, както при всяка сериозна работа, се справят благодарение на положените от тях усилия. Те  попадат в една друга условност и в един свят на герои, които мислят по различен начин, макар да са близки проблемите им и речта им с тези на „минчовци”. В действието участват 16 души, което прави сценичната реализация трудна. Подготовката на пиесата започна през октомври м.г. Има прекъсване през големите студове. На практика до премиерата имаше 35-40 репетиции. Почти колкото в професионалните театри, но разликата е, че на актьорите в професионалната трупа това им е работата. Нашите актьори от Алфатар правят всяка година по една нова пиеса. Голямата част имат практика и са научени да се справят с текста за по-кратко време, както и с анализа на отделните етюди.

Главната роля е на Любен Стоев, другата по-значителна роля е на кака Стоянка (Стоянка Неделчева) и бати Петър (Петър Иванов). Главният секретар на община Алфатар Стефка Жекова е сред най-опитните и в пиесата е в неспицифична за жена роля, но се справя чудесно с нея. Имаме и дебютанти, кото се представиха страхотно – със самочувствие и спокойствие. В трупата имаме и банков служител – Янка Господинова, при това кандидат за народен представител, също дебютант, но влезе много добре в ролята на режисьорката Катя. Николай Атанасов (Казака) също за пръв път е в актьорската игра в ролята на Доктора, която е една от най-смешните, тъй като е в основата на „екшъна”. Алфатарци в голямата си част се познаха, което прави спектакъла гледаем. Надяваме се да участваме във фестивала в Каварна, който е в средата на м. юни. В предишни години имаме награди от фестивала в Тополовград.”